Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
— Като ме остави сам да понеса отговорността за провала на тази обсада, която сега вече на никого не се харесва и никой не иска.
— Вие не сте се провалили. Вие водите една лоялна и премерена война, като избягвате ненужно да жертвате живота на войниците.
— Което ме прави нерешителен в очите на мнозина. Докато всички твърдят, че ако моят брат Алан беше на моето място…
Ирдел не довърши и Господарката на Арканте замълча. Обзет от гняв, принцът изпи чашата си на един дъх и като се съвзе, попита:
— Знаете ли какво се случва в Ориал?
— Не — излъга Исандра.
Това не можа да заблуди Ирдел и той се усмихна.
— В такъв случай вашите шпиони скоро ще ви уведомят… Брат ми Алан публично е бил приветстван в катедралата на Ориал, след като получил Меча на кралете от ръцете на баща ми. Разбира се, човек трябва да е бил там, за да го разбере, но жестът е бил изцяло като предаване на властта — той въздъхна. — Както знаете, кралицата не е моя майка. Тя винаги ме е мразила, несъмнено защото мразеше спомена, който моята майка е оставила в сърцето на краля.
Тъй като Върховният крал я беше обичал, Исандра знаеше по-добре от всеки друг какво можеше да означава ревността на кралицата.
— Утре заминавам за Ориал — продължи Ирдел. — Дните на баща ми свършват и се надявам да бъда до него, когато поеме последния си дъх, макар да се досещам, че всичко е било подготвено — съвършено коварно — така, че да не пристигна навреме. Ще ми кажат, че не са преценили правилно здравето на баща ми, че са щели да ме предупредят по-рано, ако са знаели, че състоянието му внезапно се е влошило. Впрочем сега, когато говоря с вас, може би той вече е…
Със свито гърло Ирдел не можа да довърши и мъката му развълнува Исандра. Тя също беше тъжна. Двамата с Върховния крал се бяха обичали и тя за нищо не можеше да се оплаче от него. На него дължеше това, че бе станала Господарка на Арканте, тя — някогашната куртизанка.
Ирдел се съвзе.
— С подкрепата на Църквата на пожертвания Дракон-крал, на част от благородниците и на народа кралицата ще постави брат ми Алан на трона. Как мислите, какво ще стане с Арканте, ако това се случи?
Въпросът беше напълно реторичен.
Изпълнена с достойнство, Исандра попита:
— Какво очаквате от мен?
— Няма да позволя да ми откраднат моята корона и ще вдигна оръжие, за да я защитя. Някои ще ме последват. Това ще означава война и тогава Арканте ще трябва да избира дали да се подчини или да се бие… Нека сключим примирие, госпожо. И когато настъпи моментът, да обединим силите си против кралицата.
— Което означава против Върховното кралство.
— Да. Арканте е въплъщение на свободата. На моя страна ще бъдат честта и законността. Мнозина ще са тези, които ще се съберат под общото ни знаме.
Исандра помисли и като впи поглед в очите на принца, се помъчи да стигне до дъното на душата му. Помисли си за страданията, които нейният град бе изтърпял и които щеше да изтърпи, ако принц Алдеран узурпираше короната и ако Върховното кралство се окажеше разкъсано от всеобща гражданска война. Помисли си и за Лукас, когото знаеше, че държат затворен в Ориал и когото кралицата използваше, за да държи граф Д’Аргор в подчинение. Не минаваше и ден, без Исандра да се запита какво ще стане с него. Измъчваше я тревога, но това в никакъв случай не биваше да повлияе на решението ѝ. На първо място беше дългът ѝ към Арканте.
— Кълна ви се, че моето царуване ще бъде под знака на мира и справедливостта, госпожо.
Исандра се изправи и започна да слага ръкавиците си.
— Ако се наложи — каза тя, — Арканте ще ви помогне да спечелите трона си.
Краят на зимата на 1548 година
Остров Дериос
Сред Пратениците на Събранието на Ирканс имаше Наблюдатели, натоварени не само да предават словата на Пазителите, но и да присъстват вместо тях на събитията, способни да се впишат в тясната, крехка тъкан на съдбата.