Вещиците: Полунощ [bg]

Не било открито нищо от съществена важност, освен че Петир бил смятан за луд през последния си ден в Порт-о-Пренс и не спирал да настоява писмата му да бъдат изпратени в Амстердам, както и за това, че метрополията трябва да бъде уведомена в случай, че той се спомине.

Има няколко споменавания, че той е бил в компанията на странен тъмнокос млад мъж, с когото е разговарял доста дълго.

Не е ясно как трябва да бъдат интерпретирани подобни свидетелства. Но в следващите части от тези досиета има анализ на Лашър и неговите сили. За сега ще кажем само, че и други хора са виждали Лашър с Петир и са уверени, че Лашър е човешко същество.

Чрез Ян ван Клаусен Стефан Франк изпратил на Шарлот Фонтене писмо, което не можело да бъде разбрано от никой друг и в което обяснил онова, което Петир му е писал в последните си часове и я умолявал да вземе предвид предупрежденията му.

Никакъв отговор не бил получен.

Оскверняването на гробището, както и убийството на Петир, довело до неговото изоставяне. Там вече не били извършвани погребения и някои от телата били преместени другаде. Дори сто години по-късно за мястото се говорело като за «обитавано от духове».

Преди последните писма на Петир да достигнат Амстердам, Александър обявил на останалите членове на метрополията, че Петир е мъртъв и помолил портретът на Дебора Мейфеър да бъде свален от стената.

Стефан Франк изпълнил молбата му и сега портретът се съхранява в подземията.

Александър положил длани върху парчето хартия, на което Лашър бил написал думите «Петир ще умре», и казал само, че думите са истина, но че призракът е «лъжец».