Бунт [bg]

До Джон Стюарт стоеше Малкълм Ленъкс, млад мъж с поразително красиво лице и лъскава, черна коса, вързана на опашка със сребърен ширит. Беше заобиколен от мъже на неговата възраст, всички облечени като него в черни туники и трика. Робърт беше виждал Малкълм заедно с баща му, графа на Ленъкс, на няколко събрания по време на изслушването за избиране на крал на Шотландия, но никога не беше разговарял с него. Малкълм, който неотдавна беше наследил баща си, беше един от командирите на войската, нападнала Карлайл в навечерието на войната. Той огледа внимателно Робърт, преди да отмести погледа си.

От другата страна на покрития с пепел лагерен огън се бяха събрали най-много хора. Най-отпред пред тази група бяха Джон Комън и синът му заедно с графа на Бюкан. Зад главатарите на Червените и на Черните Комъни бяха Комъните на Килбрайд, клон на фамилията, който се беше сражавал за Симон де Монфор в битката при Луис. Около тях имаше много от лишените от земите им хора от Галоуей, всичките бивши васали на Джон Балиол, чиито земи бяха дадени на Хенри Пърси. Сред тях Робърт забеляза едно познато лице. Сети се за името по-късно — Дънегол Макдуъл, капитан на армията на Галоуей и стар враг на баща му. Най-изненадващата фигура от всички беше жена с кестенява коса и строго, гордо лице. Елинор Балиол, съпруга на Червения Комън и сестра на намиращия се в изгнание крал. Високата й фигура се открояваше сред мъжете като символ на голямата подкрепа на присъстващите на събранието, с която все още се ползваше брат й.

Когато Уишарт започна да говори от каруцата, приказките между събралите се мъже стихнаха.

— Благородни лордове, днес сме се събрали пред погледа на Всемогъщия Бог, за да станем свидетели на избирането на един млад мъж, който рискува живота си заради кралството си. Мъж, който с огън и меч отблъсна врага ни и върна свободата ни!

Думите на Уишарт бяха последвани от аплодисменти, които бяха най-силни откъм обкръжението на Уолъс. Когато епископът продължи, младият исполин, изглежда, се почувства неловко от вниманието към него. Стоеше, без да мръдне, сред другарите си с ръце на гърба.

— В продължение на две години нашето кралство е лишено от крал или лидер, който да ни води. Днес тук съдбата ни ще се промени. Днес избираме мастър Уилям Уолъс, героя от Стърлинг, на поста пазител на кралството. Имаме истински късмет, защото Уилям е воин, в когото е повярвал Господ Бог. Воин със сърцето на свети Андрю и милосърдието на свети Кентигърн!

Възторжените викове подплашиха птиците по дърветата.