Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
Хари зърна перленобял силует, който се рееше из входната зала долу, и ревна с цяло гърло, за да надкрещи олелията.
— Ник! НИК! Трябва да говоря с теб!
Промуши се през приливната вълна от ученици и накрая стигна долния край на стълбището, където го чакаше Почтибезглавия Ник, духът бродник на Грифиндорската кула.
— Хари! Скъпо момче!
Ник посегна и стисна между дланите си ръцете на Хари, който изпита чувство, че е бръкнал в ледена вода.
— Трябва да ми помогнеш, Ник. Кой е духът бродник на кулата „Рейвънклоу“?
Почтибезглавия Ник се изненада и се пообиди.
— Сивата дама, разбира се, но ако имаш нужда от услугите на дух бродник…
— Тя ми трябва… знаеш ли къде е?
— Я да видим…
Главата на Ник се поразклати върху яката му с къдрички, докато той се оглеждаше и надзърташе над главите на учениците, които прииждаха на талази.
— Ето я там, Хари, младата жена с дългата коса.
Хари се извърна в посоката, накъдето сочеше прозрачният пръст на Ник, и видя висок дух бродник — жената усети, че той я гледа, вдигна вежди и мина през една стена.
Хари се завтече след нея. Веднага щом влезе през вратата на коридора, където жената беше изчезнала, той я видя чак в дъното — все още се отдалечаваше плавно от него.
— Ей… чакай… върни се!
Жената благоволи да спре, както се рееше на няколко сантиметра над земята. Хари си помисли, че е красива — беше с дълга до кръста коса и с наметало до пода, но изглеждаше високомерна и горделива.
Когато се приближи, Хари я позна — беше я подминавал много пъти по коридорите, но никога не беше разговарял с нея.
— Ти ли си Сивата дама?
Тя само кимна, без да казва нищо.
— Духът бродник на кулата „Рейвънклоу“?
— Точно така.
Тонът й не беше особено насърчителен.
— Много те моля, нуждая се от помощ. Искам да ми разкажеш всичко, което знаеш за изгубената диадема.
Устните й се извиха в студена усмивка.
— Опасявам се, че не мога да ти помогна — отсече жената и след като се обърна, понечи да си тръгне.
— ЧАКАЙ!
Хари не искаше да крещи, но гневът и паниката надделяваха. Докато жената се рееше пред него, той си погледна часовника: до полунощ оставаха петнайсет минути.
— Не търпи отлагане — каза разярен Хари. — Ако диадемата е в „Хогуортс“, трябва да я намеря, и то бързо.
— Ти съвсем не си първият ученик, който се е устремил към диадемата — отбеляза презрително жената. — Поколения ученици са ми досаждали, за да…
— Не се опитвам да изкарам по-високи оценки — изкрещя й Хари. — Става въпрос за Волдемор… трябва да го разгромим… или това не те вълнува?
Жената не можеше да се изчерви, но прозрачните й страни станаха по-матови, а гласът й беше по-разгорещен, когато тя отговори:
— Разбира се, че ме вълнува… как смееш да намекваш, че…
— В такъв случай ми помогни!
Жената губеше самообладание.
— Тук… тук не става въпрос за… — измърмори тя. — Диадемата на майка ми…
— На твоята майка?
Тя явно се ядоса на себе си.
— Докато бях жива, се казвах Хелена Рейвънклоу.
— Ти си й дъщеря? В такъв случай би трябвало да знаеш какво е станало с диадемата!
— Макар че диадемата вдъхва мъдрост — рече жената в очевиден опит да си възвърне самообладанието, — съмнявам се, че ще увеличи шансовете ти да разгромиш магьосника, който нарича себе си Лорд…
— Нали току-що ти казах, изобщо не искам да си я слагам тая диадема! — прекъсна я вбесен Хари. — Нямам време да ти обяснявам… но ако „Хогуортс“ ти е скъп, ако искаш да видиш Волдемор победен, длъжна си да ми кажеш всичко, което знаеш за нея!
Жената продължи да се рее мълчаливо във въздуха и да гледа Хари отвисоко и той беше погълнат от чувството за безнадеждност. Ако Сивата дама изобщо знаеше нещо, тя е щяла да го каже, разбира се, на Флитуик или на Дъмбълдор, които със сигурност са й задавали същия въпрос.
Хари поклати глава и понечи да си тръгне, но жената каза тихо:
— Откраднах диадемата от майка ми.
— Какво… какво си направила?
— Откраднах диадемата — повтори шепнешком Хелена Рейвънклоу. — Мечтаех да стана по-умна, по-важна от майка си. Избягах с диадемата.