Всички страхове
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петко Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всички страхове». Краткое содержание книги:
19.
РАЗВИТИЕ
— Комодоре, наистина не мога да повярвам на ушите си — каза Рикс с възможно най-спокоен тон.
Почивката на Хаваите явно му се бе отразила добре. Имаше хубав загар и изглеждаше отпочинал. Докато бе там, се отби и в Пърл Харбър, за да разгледа военноморската база и да помечтае за дните, когато щеше да командва Първа ескадра. Тя бе съставена от атакуващи подводници, но щом човек като Манкузо командваше ескадра от ракетоносци, то явно нямаше пречка и Рикс да застане начело на Първа ескадра.
— Доктор Джоунс наистина си разбира от работата — отвърна Барт Манкузо.
— Не се и съмнявам, че е така, но нашите момчета прегледаха лентите два пъти.
Това беше нормална оперативна процедура, въведена още преди тридесет години. Лентите със записи, направени по време на патрула на ракетоносците, се проверяваха и от екип експерти на брега, за да бъде напълно сигурно, че операторите не са пропуснали нищо. Американските военни искаха да са сто процента убедени, че никой не преследва подводниците им.
— Джоунс наистина е бил страхотен сонарен оператор, но сега работи по договор с флота и трябва по някакъв начин да оправдае парите, които получава, нали? Не искам да кажа, че се опитва да ни преметне. Работата му е да следи за аномалии и в този случай просто е събрал серия от съвпадения в една хипотеза. Това е всичко. Информацията може да се тълкува по различни начини — по дяволите, всеки има право да я тълкува. Но ако хипотезата на доктор Джоунс е вярна, трябва да приемем, че екипажът, проследил „Омаха“, се е оказал неспособен да прехване руска лодка. Нима ви звучи достоверно?
— Аргументът ти е добър, Хари. Джоунс не е напълно убеден в твърдението си. Дава шанс едно към три.
Рикс поклати глава.
— Според мен шансът е едно към сто, и то защото съм в добро настроение.
— Трябва да ти кажа, че и експертите мислят като теб. Освен това преди три дни тук имаше и момчета от отдел „Бойна готовност-02“, които оспориха мнението на Джоунс.
„И какъв е смисълът от този разговор?“ — искаше да попита Рикс.
— При излизане от базата лодката бе проверена за шумове, нали?
Манкузо кимна.
— Точно така, и то по всички правила.
— И?
— Все още е черна дупка. Следящата подводница я е изгубила на разстояние три хиляди метра, при скорост пет възела.
— И какво ще правим тогава? — попита Рикс, като се опитваше да не издава чувствата си. Тези сведения отиваха право в досието му, което съвсем не бе без значение за него.
Сега пък Манкузо се почувства неудобно. Все още не бе решил. Бюрократът в него му казваше, че е изпълнил задълженията си. Той бе изслушал флота и Пентагона. Всички категорично заеха една и съща позиция: доктор Джоунс е прекалено параноичен. Проблемът бе, че Манкузо бе прекарал три от най-хубавите си години заедно с Джоунс на борда на „Далас“. За този период приятелят му не бе направил нито една грешка. Нито една. Никаква. Освен това руската „Акула“ все пак е била някъде из залива на Аляска. От момента, в който патрулиращият самолет Р-3 я бе изгубил, до появяването си в базата „Адмирал Лунин“ сякаш се бе преселила на друга планета. Къде е била руската подводница през това време? Ако се прокараха часовите и скоростните линии, имаше вероятност да е била в патрулната зона на „Мейн“, да се е отделила от американския ракетоносец в определено време и да е пристигнала в базата си отново точно навреме. Но имаше вероятност — и то дяволски голяма — „Адмирал Лунин“ въобще да не се бе приближавала до американската подводница. Не я бяха засекли нито „Омаха“, нито пък „Мейн“. Каква беше вероятността една руска подводница да успее да мине незабелязано покрай два супермодерни американски бойни кораба?