Всички страхове
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петко Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всички страхове». Краткое содержание книги:
Лошото обаче идваше оттам, че политическата и икономическата ситуация в Съветския съюз изглеждаше напълно безнадеждна. А докладите на СПИНАКЪР й придаваха направо зловещ вид. Андрей Илич Нармонов явно се бе отчаял. Той вече нямаше избор, нямаше съюзници, нямаше идеи, нямаше време, нямаше пространство за маневри. Докладът твърдеше, че се занимава единствено с етническите проблеми. Бил стигнал дотам, че се опитвал да заздрави позициите си в силовите ведомства — МВД, КГБ и армията, — за да предотврати разпадането на империята със сила. Но според СПИНАКЪР армията не била много ентусиазирана от идеята, както и от половинчатия начин, по който Нармонов смятал да я осъществи.
Подозренията относно евентуалните политически амбиции на съветските военни датираха още от времето на Ленин. Те не бяха нещо ново. В края на тридесетте години Сталин бе провел чистка сред офицерския корпус. Според всеобщото мнение маршал Тухачевски не е представлявал никаква политическа заплаха и обвиненията са били поредният плод на Сталиновата злостна параноя. В края на петдесетте години Хрушчов бе постъпил по аналогичен начин, но без да прибягва до масови екзекуции. Към тази мярка го бе подтикнало желанието да ограничи производството на танкове и да заложи на ядреното оръжие. Нармонов също бе пенсионирал доста генерали и полковници. Така съкращаваше ненужните средства за отбрана и облекчаваше икономиката. Но в този случай съкращенията в армията се съпровождаха и от политически ренесанс. За пръв път в страната съществуваше реална политическа опозиция. Но в крайна сметка оръжието се намираше в ръцете на армията. Трето главно управление на КГБ е имало за цел именно предотвратяването на тази смущаваща възможност. Служителите му са били офицери, облечени във военна униформа, които са следели настроенията в армията. Но сега Трето главно управление бе бледа сянка на предишната си слава. Военните бяха успели да убедят Нармонов да го премахне, за да не пречи на превръщането на руската армия в професионална бойна единица, вярна на родината и новата конституция.
Историците неизменно квалифицираха епохата, в която живеят, като „време на промени“. „Е, поне за това са прави“ — помисли си Джак. Ако това не бе време на промени, то тогава какво, по дяволите, бе? Сега Съветите имаха възможността да избират между два политически и икономически свята. Те все още се колебаеха, люшкаха се, не знаеха по кой път да поемат. И това правеше политическата ситуация, в която се намират, опасно уязвима. „За какво?“ — запита се Джак.
„За абсолютно всичко, по дяволите.“
Според СПИНАКЪР Нармонов бил принуден да сключи сделка с армията, която агентът смяташе за „ретроградна“. Първа група. „Съществува опасност — продължаваше той — Съветският съюз да се превърне в полумилитаризирана държава, която потиска прогресивните си елементи.“ Освен това смяташе, че Нармонов вече е изгубил търпение.
— Казва, че е разговарял с Андрей Илич на четири очи — посочи Мери Пат. — По-добра разузнавателна информация просто не съществува.
— И това е вярно — отвърна Джак. — Но все пак сведенията му са доста тревожни, нали?
— Лично аз не се притеснявам от реставрация на марксистката идеология. Това, което наистина ме тревожи…
— Знам. Гражданската война.
„Гражданска война в страна с тридесет хиляди ядрени бойни глави. Звучи весело.“
— Подходът ни е да отпускаме на Нармонов необходимата му свобода на действие, но ако нашият човек е прав, то тогава може би постъпваме погрешно.
— А какво мисли Ед?
— Мнението му е като моето. Вярваме на Кадишев. Все пак аз съм го вербувала. Абсолютно всеки негов доклад е минавал както през моите, така и през ръцете на Ед. Той ни дава информация. Умен е, в добра позиция, много проницателен и нахакан. Спомняш ли си да ни е давал погрешни сведения?
— Не — отвърна искрено Райън.
— Нито пък аз, Джак.
Заместник-директорът се отпусна в стола си.
— За бога, просто съм влюбен в лесните решения… Не знам, МП. Когато се срещнах с Нармонов… Той е много упорит, умен и действен човек. Просто има куража да върши работата си.
— Но човешките възможности не са безкрайни — усмихна се Мери Пат. — Понякога хората се уморяват. Просто губят форма. Стресът, продължителната работа, недоспиването… Животът ни изстисква. Защо, мислиш, си вземам отпуска? Бременността ми идва точно навреме, за да ми даде оправдание. Е, разбира се, раждането не прилича на екскурзия, но аз сменям обстановката за около месец. Сблъсквам се с действителността вместо с всекидневната работа в управлението. Това е преимуществото ни пред мъжете, док. Вие не можете да се откъснете толкова лесно като нас. Не мислиш ли, че именно там се крие проблемът на Андрей Илич? Има ли към кого да се обърне за съвет? Има ли от кого да поиска помощ? Той тъпче на едно и също място вече от доста време. Опитва се да се справи с влошаващото се положение, но вече няма сили. Ето това ни казва СПИНАКЪР и думите му съвпадат с фактите.