Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
Карнадас беше долу, в казармения двор. Бе изтощил денълския си лабиринт, борейки се с покварата, която го бе заразила, но все пак беше успял да изцери ранените Сиви мечове. Нещо се беше случило в Хомота, ставаше и в момента — цялата цитадела сияеше с безцветна аура. Итковиан искаше да попита за това дестраянта, но все още не му се удаваше възможност.
По стълбата се чу тропот на ботуши. Щит-наковалня се обърна рязко.
Лицето на вестоносеца, който се появи, беше обгоряло — набъбналата на мехури кожа оформяше ивица от челюстта нагоре покрай ръба на шлема. Едното му око беше сбръчкано и тъмно като стафида.
Зад него идваше Карнадас.
Дестраянтът заговори пръв, без още да е излязъл от отвора.
— Настоя първо да ви докладва, сър. За окото нищо не мога да направя, но болката…
— След малко — сряза го Итковиан. — Вестоносец, докладвайте.
— Виноват — изпъшка младежът, — че се забавих толкова.
— Пратих ви до Западната порта преди повече от една камбана.
— Панионците бяха стигнали до Стан Тулар, Щит-наковалня. Стан Сенар беше паднал — всички жители бяха изклани. Всички. Деца… сър, моля да ме извините, но ужасът още е в мен…
— Продължете.
— Кулата Джебар беше обкръжена, защитниците й — щурмувани. Такава беше ситуацията при пристигането ми, сър. Нашите войници се биеха разпръснати на малки групи, много от тях — обкръжени. Накъдето и да погледнех, ни кълцаха, сър. — Замълча, вдиша дълбоко и продължи: — Такава беше ситуацията при пристигането ми. Готвех се да се връщам с тези новини и ме… свиха…
— Какво?!
— Моля за извинение, сър. Не мога да измисля по-подходяща дума. Появи се някакъв чужденец с шепа капънци с него и един сержант, лестари. Тоя мъж взе под командата си всички… и мен също. Щит-наковалня, опитах се да възразя…
— Тоя мъж явно е бил убедителен. Продължете разказа си.
— Чужденецът накара войниците с него да съборят вратата на Стан Тулар. Настоя жителите му да излязат да се бият. За децата си…
— И ги убеди?
— Сър, той носеше в ръцете си останките от едно дете от стана Сенар. Врагът, сър — панионците — някой беше започнал да яде това дете…
Карнадас пристъпи зад гърба на младежа и сложи ръка на рамото му.
— Убедил ги е — каза Итковиан.
Вестоносецът кимна.
— Чужденецът… тогава той… той взе ризката на детето и направи от нея знаме. Видях го сам. Сър, тогава престанах да възразявам и… съжалявам.
— Разбирам ви.
— Оръжия имаше достатъчно. Капънталите на Тулар се въоръжиха — четири, петстотин души излязоха. Мъже и жени. После чужденецът изпрати хората си и след малко започнаха да се връщат. С тях — оцелели групи капънталски войници, няколко джидрати, коралци и Сиви мечове, сър. Тримайстерът им беше убит, нали разбирате…
— Чужденецът ги е повел — прекъсна го Итковиан. — След това?
— Тръгнахме на помощ на кулата Джебар, сър. Щит-наковалня, зад онова ужасно знаме ги изклахме до крак.
— Състоянието на кулата?
— Срутена е, сър. Уви. Бранеха я още само двайсетина оцелели капънталци. Сега са с чужденеца. Аз, ъъъ, тогава се върнах към задачата си, сър, разрешиха ми да ви докладвам…
— Много щедро от страна на чужденеца. Какво беше в този момент състоянието на това опълчение?
— Канеха се да извършат излаз през развалините на Западната порта, сър.
— Какво?!
— Към нея идваше рота беклити, в подкрепление на щурмуващите в града. Но всички щурмуващи вече бяха мъртви. Чужденецът се канеше да ги изненада с този факт.
— Бивни божии, кой е този човек?
— Името му не знам, сър. Върти две криви саби. Бие се като… като глиган, сър, с тези две саби…
Итковиан го зяпна. Видя как болката на младежа заглъхна, след като дестраянтът го стисна силно за раменете, видя как мехурите се свиха и как около пострадалото око се появи нова кожа. Щит-наковалня рязко се обърна и се загледа на запад. Отвъд блясъците на пожара на Западната казарма цареше мрак. Премести погледа си към площада Джеларкан. Не се виждаха други пробиви, доколкото можеше да прецени. Смъртният меч беше взел нещата в ръцете си.
— По-малко от камбана до съмване — промълви Карнадас. — Щит-наковалня, градът се държи.
Итковиан кимна.
Нов тропот на ботуши по стълбата. Всички се обърнаха към поредния вестоносец.
— Щит-наковалня, от третия излаз към редута Източен страж. Оцелелите джидрати бяха прибрани, сър. На югоизток бе забелязано раздвижване. Тримайстерът изпрати съгледвач. Щит-наковалня, тенесковрите са тръгнали.
Итковиан кимна. „Ще дойдат с утрото. Триста хиляди, сигурно и повече.“
— Дестраянт, отворете тунелите. Почнете с вътрешните станове. Всички граждани — долу. Поемете казармените гриви и крила, и всеки, който може да указва посоките и да поддържа реда при входовете.