Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
— Докладът ви! — подкани Итковиан.
— От Тримайстер на Първа, Седма и Шеста гриви, сър.
„Северната порта.“ Той погледна на север. Повечето жилищни сгради на Дару горяха.
— Продължете.
— Тримайстерът докладва, че се е натъкнал на ударните части на урдоманите и сиърдомините. Всички са мъртви, сър.
— Мъртви?
Младата жена кимна и замълча, за да изтрие зацапаната със сажди и пепел пот от лицето си. Шлемът й, забеляза Итковиан, беше твърде голям.
— Някакъв гражданин повел на щурм останките от капънталската стража, както и други граждани и пазачи на кервани. Сър, влезли са в бой с урдоманите и сиърдомините три пъти подред — и са ги изтласкали. Тримайстерът вече държи Северната порта и сапьорната му рота я възстановява.
— А това импровизирано опълчение и неговият командир?
— Само няколко ранени останали да посрещнат тримайстера, сър. Това… ъъъ… опълчение е тръгнало на запад към рота урдомани, опитващи се да щурмуват Лектар.
— Вестоносец, изпратете им на помощ Първо крило. След като предадете заповедта ми, си починете.
— Слушам, Щит-наковалня.
— Това не е зачисленият ви шлем, нали?
Смутена, тя поклати глава.
— Ъъъ… изгубих го, Щит-наковалня.
— Явете се при интенданта да ви даде подходящ.
— Слушам, сър.
— Вървете.
Двамата ветерани загледаха как младата жена се отдалечава.
— Каква немарливост — промърмори тримайстерът. — Да си загуби шлема.
— Наистина.
— Но умно, че си е намерила друг.
Щит-наковалня се усмихна.
— Тръгвам, сър.
— Финир да е с вас, тримайстер.
Карнадас вдиша дълго и тихо. Космите по врата му бяха настръхнали от внезапно възцарилата се във Великата зала тягостна тишина. „Измяна?“ Очите му се бяха приковали само в един жрец. Думите на Рат-К’рул подкладоха подозрения, които дестраянтът вече хранеше, но предразсъдъкът го караше да не вярва на собствените си заключения. Сдържаше си езика, но погледът му не се откъсваше от Рат-Финир.
Глиганската маска беше безизразна, но мъжът зад нея стоеше така, сякаш току-що му бяха нанесли удар.
— Векът на К’рул отдавна е свършил — изсъска Рат-Сенкотрон.
— Но се върна — отговори мъжът в халата. — Факт, който би трябвало да събуди у всички ви известно чувство на облекчение. В края на краищата тъкмо кръвта на К’рул беше отровена. Започналата днес битка няма да пощади никого, включително и боговете, на които служите. Ако се съмнявате в думите ми, влезте в душите си — чуйте истината от своите богове. Да, думите може да звучат неприятно, дори възмутително. Но все едно, те ще бъдат изречени.
— Предложението ви не може да бъде прието прибързано — заяви Рат-Кралица на сънищата.
— Склонен съм да го обсъдим — отвърна с вежлив поклон Рат-К’рул. — Но ви предупреждавам, не разполагаме с много време.
— Вие споменахте за измяна…
— Да, Рат-Кралица на сънищата, споменах.
— Това ни уязвява с разцепление.
Мъжът в халата килна глава.
— Тези от вас, братя и сестри, които са уверени, че съвестта им е чиста, оттук нататък ще се обединят. Онзи, който не може да заяви това, най-вероятно ще се разправя със своя бог.
Брукалаян се окашля в последвалата тишина.
— С разрешение на Съвета на маската, налага се да напуснем. Моят Щит-наковалня има нужда от мен.
— Разбира се — каза Рат-Гугла. — Наистина, ако се съди по шума, изглежда, стените са пробити и врагът е в града.
„И Гуглата дебне по улиците на Капустан. Двойственост, достатъчна, за да охлади тона ти.“
Смъртният меч се усмихна.
— Очаквахме от самото начало, Рат-Гугла, че стените и портите ще бъдат завземани. Периодично. — Обърна се рязко към Карнадас. — Придружете ме, моля. Искам последните сведения.
Дестраянтът кимна.
Хетан бавно се надигна от мястото си и се вгледа с пламнали очи в Рат-К’рул.
— Спящи, искрено ли е предложението на твоя бог? Той наистина ли иска да ни помогне?
— Ще го направи. Кой от вас е доброволецът?
Баргастката ококори очи и извърна глава към брат си.
Мъжът в халата се усмихна.
Рат-Сенкотрон изрева:
— Сега пък какво?
Карнадас се обърна да погледне Кафал и стъписан видя, че седи все още скръстил крака и отпуснал глава в кротка дрямка.
— Всички вие — заяви тихо Рат-К’рул. — Не го будете, ако ви е скъп животът.
От шейсетимата капънтали, които Грънтъл бе повел на запад от Северната порта, бяха останали едва дузина и само един от стражата на Лестари — късокрак дългорък сержант, влязъл без много приказки в ролята на помощник-командир.
Домът Лестари беше една от малкото добре укрепени резиденции в Капустан, дом на Калан Д’Арл, търговска фамилия с връзки в Съвета на Даруджистан, както и с вече падналия благороден дом със същото име като в Лестари. Здравата каменна сграда беше прилепена до северната крепостна стена и плоският й покрив се бе превърнал в укрепена позиция за отбрана и контраатаки за защитниците на стената.