Камъкът отвътре
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Вълкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камъкът отвътре». Краткое содержание книги:
Ли Юан придърпа към себе си пръстена, хвана го с два пръста и започна да го оглежда. В орнамента му имаше нещо познато, което го тревожеше.
— Може би. Но какво знаем за този Ли Мин? Откъде идва? И как така е придобил такава сила, че се е наложил над останалите братства?
Нан Хо се поколеба, после едва забележимо помръдна глава.
— Това тъне в тайнственост, чие хсия. През последната година получавахме много противоречиви сведения. Една от историите е за някакъв висок пай нан джен — блед мъж — който убил един от босовете, Лу Бакенбарда, и заел мястото му. Без съмнение Лу Мин Шао е бил убит, но защо и как беше трудно да установим. Що се отнася до самия узурпатор, не успяхме да се сдобием с каквито и да било сведения кой е и какъв е. Или никой не знае, или никой не иска да каже. И в двата случая нашите разследвания не стигнаха до нищо. Що се отнася до този Ли Мин, никой нищичко не ни е казал. За първи път чуват името на този човек.
Ли Юан остави пръстена и пак вдигна изписания лист. Печатът в края на страницата и яркочервеният подпис вдясно привлякоха погледа му. Горният йероглиф, ли, беше същият, който използваше и синът на Кун Фу Цу и изобразяваше шаран. Долният, мин, означаваше „силен“ или „храбър“.
— Храбрият Шаран — и той остави листа настрани. — Бих казал псевдоним. Не мислиш ли, майстор Нан?
— Възможно е, чие хсия.
— Ако е така, то не би ли приел нашият приятел, онзи хун мао, който е убил Лу Бакенбарда, точно такова име?
Нан Хо сви рамене.
— Пак е възможно, чие хсия. Но дали е важно? Дали има значение кой е този Ли Мин? Без съмнение важното в случая е, че Ван Со-леян е замесен. Ако е вярно…
Ли Юан вдигна ръка. Нан Хо веднага млъкна.
— Както казваш, ако нашият братовчед Ван наистина се е опитал да сключи сделка с Дебелия Вон, то това е най-важното. Но може би не е толкова важно, колкото ставащото точно сега из Долните нива на Града.
Облегна се назад и огледа разпръснатите папки и документи, изправи се, приближи до отворената врата, застана там и се загледа в слънчевия следобед с гръб към канцлера.
— Ще бъда откровен с тебе, Нан Хо — никога не съм се чувствал напълно щастлив, когато съм си имал работа с Вон И-сун и неговите „братя“. При дадените обстоятелства това ми се налагаше, ала моят инстинкт от самото начало беше против. Прекалено добре си спомням опитите на баща ми някак да се договори с Хун Мун. И провалите му. Провали, които, честно казано, се отразиха и на собствените ми усилия.
Ли Юан се обърна и погледна канцлера си.
— Което според мене ще рече, предполагам, че авансите на Ху Миен-ло не ме изненадват. Нямам доверие на нашия приятел Вон И-сун. Нещо повече, от известно време знам, че братовчед ми Ван търси начин да подкопае позициите ми, при това не отскоро, с каквито и да било средства. В такъв случай някакъв съюз, основаващ се на взаимна изгода, ми се струва не просто нужен, а и неизбежен. Всичко това е тревожно, съгласен съм, но далеч по-тревожна е тази история с Ли Мин. Искам да кажа, защо човек, за когото до днешния ден никога не сме чували, ни в клин, ни в ръкав ще нападне враг, който го превъзхожда толкова много? И защо същият този човек, самоуверено приел, че ще пожъне триумф в този конфликт, ще ми пише по такъв начин — ще ми обяснява, че е било необходимо, и ще ме уверява в лоялността си? Няма никакъв смисъл, не мислиш ли, майстор Нан? Освен ако не знаем много неща.
Нан Хо сведе глава.
— Странно е, съгласен съм, чие хсия, но аз не бих обърнал толкова внимание на думите на този човек. Интересува ме само техният контекст и светлината, която като че ли хвърлят върху едно неясно положение — прочисти гърло и се приближи до танга. — Може да се окаже, че съм преценил погрешно ситуацията, чие хсия, но от онова, което знаем, никак не ми се струва вероятно Ли Мин да надделее.
— Но какво иска тогава?
— Да ви въвлече в този конфликт, чие хсия. Да ви спечели на своя страна и като ви осигури свидетелства за двуличието на Дебелия Вон, да ви накара да хвърлите своите хей срещу Обединените бамбуци, както направихте някога с Железния Му и Големия кръг.
Ли Юан се разсмя.
— Защо тогава съвсем открито ме моли да не се намесвам? — приближи се до бюрото, взе писмото на Ли Мин и бързо намери нужния му пасаж. — Ето, ще ти го прочета, майстор Нан: „Най-скромно моля негово най-ведро височество по никакъв начин да не се въвлича в този конфликт…“ — и погледна канцлера си. — Не го ли е казал ясно? Или трябва да подразбирам думите му по друг начин?