Единствена любов

Джон не беше изненадан. Мери винаги беше излъчвала спокойствие… Което обясняваше как беше успяла да укроти не само най-необуздания от братята, но и звяра в него.

— Този писък… Джон, ако искаш да се обвържеш с тази жена, трябва да й помогнеш. Тя има нужда да поговори за бремето си, защото ако не го направи, то ще я изяде жива отвътре. Обсъдих положението с Мери… Без да споменавам имена. Тя тъкмо е получила дипломата си като терапевт и каза, че е готова да работи с някого. Ако издебнеш подходящия момент и мислиш, че Хекс би приела… кажи й за това. Кажи й да поговори с Мери. — Зи потърка голата си глава, а халките, които носеше на зърната си, изпъкнаха под черната му тениска. — И ако ти е нужна препоръка, мога да се закълна в живота на дъщеря си, че жена ти ще бъде в добри ръце.

— Благодаря — изписа Джон. — Да, определено ще поговоря с нея по въпроса. Боже… Благодаря ти.

— Няма проблем.

Изведнъж Джон закова поглед в очите на Зи.

Докато се взираха един в друг, нямаше как да не се почувстват част от клуб, в който никой не би искал да се включи доброволно. Членството в него не беше по желание… Но беше нещо реално и могъщо… Оцелелите след подобен крах можеха да видят ужаса в очите си. Това беше нещо, по което се разпознаваха един друг. Две личности с еднакви татуировки в сърцата си. Преживяната травма създаваше граница, която ги отделяше от останалата част от света, но неочаквано събираше заедно две измъчени души.

Или три в техния случай.

Гласът на Зейдист беше дрезгав.

— Убих кучката, която ми причини това. Взех главата й със себе си, когато си тръгнах. Ти постигна ли подобно удовлетворение?

Джон поклати бавно глава.

— Ще ми се да бях.

— Няма да те лъжа. Това също ми помогна.

Настъпи напрегнато и неловко мълчание, сякаш никой от тях не знаеше как да натисне бутона за рестартиране и да се върне към нормалното си ежедневие. После Зи кимна веднъж и вдигна юмрук. Джон го удари със своя и си помисли как никога не се знае какви тайни крият другите.

Очите на Зи проблеснаха в жълто и той се обърна и тръгна към вратата, която щеше да го отведе обратно в къщата при семейството му и братята. От задния му джоб, като че го беше тикнал там и беше забравил за него, висеше розово бебешко лигавниче с череп и кръстосани кости.

Животът продължава, помисли си Джон. Без значение какво ти е било причинено, можеш да оцелееш. И може би, ако Хекс разговаряше с Мери, тя нямаше…

Боже, дори не можеше да завърши тази мисъл, защото се боеше да формулира в съзнанието си нейния край.

Влезе забързано в тренировъчния център и се запъти към клиниката, където откри якето, оръжията си и онова, от което се нуждаеше Хекс. Взе си нещата, а съзнанието му не спираше да блуждае… Мислеше за неща от миналото и неща от настоящето. Луташе се безспирно… Когато се върна обратно в къщата, изтича нагоре по главното стълбище и после по коридора със статуите. В мига, когато влезе в спалнята си и чу шума от душа, ясно си представи образа на Хекс, гола, лъщяща от водата и покрита с пяна… Но не се присъедини към нея. Оправи леглото и остави обръчите й в долния му край, а после се облече в бойните си дрехи и напусна стаята.