![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Сърцето му препускаше и той почувства гореща болка в гърдите, когато отново се обърна към снега. После очите му се спряха на лицето и?.
Очите и? бяха отворени и тя се взираше в него в мрака. Устните и? се разляха в широка злобна усмивка.
Той беше ужасен. Лицето и?, твърдо като мрамор, бе бяло на сумрачната светлина, която идваше отвън. Усмивката бе замръзнала, очите и? лъщяха като стъклени. Сърцето му заби още по-силно и горещата болка се разля по целите му гърди. Но Майкъл продължаваше да се взира в нея, неспособен да отмести поглед. Накрая ръката му се стрелна неволно напред и сграбчи китката и?.
Цялото и? тяло се изви, злокобната маска се смъкна и тя се изправи рязко в леглото, изплашена и объркана.
- Какво има, Майкъл? - Взираше се в китката си и той бавно я пусна. - Добре, че ме събуди. - Очите и? бяха разширени, а устните и? трепереха. - Сънувах ужасен кошмар.
- Какво сънува, Роуан?
Тя седеше неподвижно и се взираше пред себе си. После събра рязко ръце, сякаш искаше да разкъса едната с другата. Той смътно си спомни, че вече е виждал този жест на отчаяние.
- Не зная - прошепна тя. - Беше… преди векове, лекарите се бяха събрали. Тялото на масата беше съвсем дребно. - Говореше тихо, а гласът и? бе изпълнен с агония. Погледна го и по бузите и? рукнаха сълзи.
- Роуан.
Тя вдигна ръка и щом той седна до нея на леглото, притисна устните му с пръсти.
- Не го казвай, Майкъл, моля те. Не го казвай. Не изричай и думичка. - И разтърси яростно глава.
Изпълнен с болка и облекчение, той просто плъзна пръсти по врата и?, когато тя наведе глава. Той самият се опитваше да не рухне.
- Знаеш, че те обичам, знаеш всичко, което искам да ти кажа.
Когато тя се поуспокои, той хвана ръцете и?, стисна ги силно и затвори очи.
Вярвай ми, Майкъл.
- Добре, скъпа - прошепна той. - Добре. - Съблече непохватно дрехите си и легна до нея под завивките. Долови топлия чист аромат на плътта и? и отвори очи. Имаше чувството, че никога няма да се успокои, докато я усеща да трепери до него. Но постепенно тялото и? омекна и той видя, че е затворила очи и е потънала в неспокоен сън.
Събуди се чак следобед. Беше сам, в спалнята беше задушно топло. Взе си душ, облече се и слезе долу. Не я видя никъде. Светлините на дръвчето бяха запалени, но къщата беше празна.
Обиколи всички стаи.
Излезе навън в студа и тръгна през замръзналата градина. Снегът се бе превърнал в искрящ слой лед по пътеките и тревата. Потърси я дори зад стария дъб, но и там я нямаше.
Накрая си облече палтото и излезе да се поразходи.
Небето все още бе наситеносиньо. Кварталът изглеждаше великолепно в бялата си премяна, точно както в онази отдавна отминала Коледа, последната му Коледа тук.
В него започна да се надига паника.
Беше Коледа, а те не бяха започнали с приготовленията. Имаше подарък за нея, беше го скрил в килера до трапезарията - сребърно ръчно огледалце, което бе открил в едно магазинче в Сан Франциско и опаковал красиво дълго преди да си тръгне оттам. Но какво значение щеше да има то за нея - тя притежаваше толкова бижута и злато, беше невъобразимо богата. А той бе сам. Мислите му се въртяха в кръг.
Беше Коледа, а часовете се топяха един след друг.
Отиде на пазара на Вашингтон авеню - беше претъпкан с хора, решили да пазаруват в последните минути преди празника. Като насън купи пуйка и други неща. Ровеше из джобовете си за пари, както пияница търси последните си стотинки за бутилката, която не може да си позволи. Хората се смееха, разговаряха за снега. Бяла Коледа в Ню Орлиънс. Той се хвана, че се взира в тях, сякаш бяха някакви невиждани животни. Радостната им глъчка го караше да се чувства още по-малък и самотен. Понесе тежкия пакет с една ръка и се запъти към дома.
Но само след няколко крачки видя пожарната, където бе работил баща му. Беше напълно променена; едва я позна, и то само защото добре помнеше мястото и огромната арка, през която колите излизаха с рев на улицата, когато беше момче. Двамата с баща му често седяха на столовете с прави облегалки на тротоара отпред.
Сигурно изглеждаше като пияница - стоеше и се взираше в пожарната, докато всички пожарникари се бяха прибрали вътре на топло. Преди толкова много години, на Коледа, баща му бе загинал в онзи пожар.
Погледна към небето. Вече беше посивяло - денят си отиваше. Беше Коледа, а всичко вървеше наопаки.
Никой не отговори на поздрава му, когато влезе в къщата. Само дръвчето пръскаше мекото си сияние в салона.
Той избърса крака в изтривалката и мина по дългия коридор. Лицето и ръцете го боляха от студа. Разопакова покупките и извади пуйката. Мислеше си, че ще трябва да мине през всички стъпки на ритуала, както бе правил винаги - тази нощ, в дванайсет, в часа, когато в старите времена се събираха в църквата за среднощната служба, угощението щеше да е готово.