![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
- Това е твърде сложно за мен, Аарън.
- Да, май прекалих с теоретизирането. Предполагам, че всъщност се опитвам да… искам да кажа, че може би мъртвите са способни на онова, на което е способно и това същество. Или нещо още по-важно - дори и наистина да притежава някаква структура, Лашър пак може да е само отмъстителният дух на някой живял отдавна.
- Това е за твоята библиотека в Лондон. Някой ден може би ще седнем до камината там и пак ще си поговорим. Сега обаче си отивам у дома и ще стоя при нея. Ще направя каквото ми каза ти и каквото ми поръчаха те. Защото само това мога да сторя. Не мисля, че тя ще му позволи да нарани теб, мен или когото и да било. Но наистина най-доброто, което мога да сторя, е да бъда наблизо.
- Прав си - рече Аарън. - Но не мога да спра да мисля за думите на онзи старец - че ще бъдат спасени. Много странна легенда.
- Да, но са я схванали погрешно. Тя е порталът. Някак си го разбрах още когато видях семейната гробница.
Аарън само въздъхна и поклати глава. Майкъл виждаше, че е недоволен и иска да обсъдят още нещо, но какво значение имаше това. Роуан бе сама в къщата с онова същество, което я крадеше от него. Пък и тя вече знаеше всички отговори, нали така? Духът и? бе обяснил значението на всичко и Майкъл просто трябваше да си иде у дома, при нея.
Аарън стана леко сковано и отиде до дрешника, за да извади палтото и ръкавиците на Майкъл, който стоеше на прага на стаята и се взираше в коледното дърво. Лампичките му светеха ярко дори на дневната светлина.
- Защо се започна толкова скоро? - прошепна той. - Защо сега, защо точно по Коледа? - Но знаеше отговора. Всичко беше някак свързано. Всички тези дарове бяха свързани с финалната развръзка, част от която бе дори безпомощността му.
- Моля те, внимавай - каза Аарън.
- Да, ще ми липсваш утре вечер. Знаеш ли, Бъдни вечер за мен винаги е била като посрещането на новата година. Не знам защо. Сигурно заради ирландската ми кръв.
- Заради католическата ти кръв - каза Аарън. - Но мисля, че разбирам.
- Ако отвориш брендито утре вечер, изпий едно и за мен.
- Ще изпия. Можеш да си сигурен. И, Майкъл… ако някога някак двамата с Роуан решите да дойдете тук, знай, че вратата винаги е отворена. Денонощно. Мисли за нас като за убежище.
- Благодаря ти, Аарън.
- И още нещо. Ако имаш нужда от мен, ако наистина искаш да дойда и вярваш, че има смисъл, ще го направя.
Майкъл понечи да протестира, но Аарън вече бе извърнал поглед и изражението му се бе прояснило. Той внезапно посочи към прозореца над предната врата и каза:
- Виж, заваля. Не мога да повярвам. Дори в Лондон няма сняг, а тук вали.
Отвори вратата и двамата излязоха на голямата предна веранда. Снегът се сипеше на едри снежинки, които се рееха невъзможно бавно и грациозно из неподвижния въздух. Кацаха на черните клони на дъбовете, покриваха ги с дебел искрящ пласт белота и трупаха дълбока бяла пряспа по пътя между дърветата.
Полята вече бяха завити със същата бяла пелена, а небето бе искрящо и безцветно, като че се разтваряше в падащия сняг.
- И то точно преди Бъдни вечер - каза Майкъл. Опитваше се да обхване с поглед цялата красота - стария прославен път с древните дървета, които протягаха възлестите си ръце към въртящите се и вихрещи се снежинки. - Истинско малко чудо е, че заваля точно сега. Господи, всичко щеше да е толкова хубаво, ако…
- Нека всичките ни чудеса са малки, Майкъл.
- Да, малките чудеса са най-прекрасни, нали така? Виж го само, не се топи на земята. Трупа се. Да, ще бъде бяла Коледа, няма съмнение.
- Чакай - каза Аарън. - За малко да забравя. Коледния ти подарък. - Бръкна в джоба на жилетката си и извади малко плоско пакетче, не по-голямо от монета от петдесет цента. - Отвори го. Знам, че е студено, но бих искал да го отвориш още сега.
Майкъл разкъса златната хартия и видя стар сребърен медальон на верижка.
- Свети архангел Михаил - усмихна се той. - Аарън, невероятно е. Точно като за моята суеверна ирландска душа.
- Прогонва демона в ада - каза Аарън. - Намерих го в едно малко магазинче на Мегазин стрийт, докато те нямаше. Веднага се сетих за теб. Реших, че може да го харесаш.
- Благодаря ти, старче. - Майкъл не откъсваше очи от грубото изображение. Беше излъскано като стара монета, но все пак се различаваше крилатият архангел с тризъбеца, надвесен над рогатия дявол, паднал по гръб в пламъците.
Вдигна верижката - беше достатъчно дълга, така че нямаше нужда да я откопчава - окачи я на врата си и пусна медальона под пуловера.
Вгледа се за миг в Аарън, а после го прегърна и го притисна силно към себе си.