Тил Уленшпигел

VI

През май, когато нощем фламандските селянки хвърлят бавно назад през главите си три черни зърна бакла, за да се предпазят от болести и смърт, раната на Ламме наново се разтвори: хвана го силна треска и той поиска да го занесат да легне върху палубата, срещу клетката на монаха.

Уленшпигел се съгласи, но от страх да не би приятелят му да падне в морето при някой пристъп на треската, каза да го вържат здраво в леглото му.

Когато идваше на себе си, Ламме непрекъснато заръчваше да не забравят монаха и му се плезеше.

А монахът думаше:

— Ти ме оскърбяваш, дебелако.

— Не — отговаряше Ламме, — аз те угоявам.

Духаше лек ветрец, слънцето топлеше приятно; Ламме, вързан здраво за леглото, за да не би в припадък да скочи от палубата, мислеше, че се намира в готварницата си и каза:

— Днес пещта е разпалена. Скоро ще имаме дъжд от жълтунки. Жено, разстели мрежите в градината ни. Колко си хубава така, със запретнати до лактите ръкави. Ръката ти е бяла, искам да я ухапя, да я ухапя с устни, които са кадифени зъби. За кого е това хубаво тяло, за кого са тия хубави прозрачни гърди под бялата ти блуза от тънък плат? За мене, моя сладка любима. Кой ще направи фрикасе от гребени на петел и от кокоши трътки? Без много мускат отгоре, той причинява треска. Бял сос, мащерка и дафинов лист: къде са жълтъците от яйцата?