Тил Уленшпигел

— Инквизиторе! — рече той. — Докато съм спал, ти си ме сложил жив в земята. Де е Нел? И нея ли погреба? Кой си ти?

Свещеникът извика:

— Великият Голтак се връща в тоя свят. Господи боже, оставям се на тебе!

И избяга като елен, гонен от кучета.

Нел се приближи до Уленшпигел.

Той й каза:

— Целуни ме, миличка.

Сетне отново погледна наоколо си; двамата селяни бяха избягали, подобно на свещеника, след като бяха хвърлили на земята — за да могат да тичат по-леко — лопатата, свещта и слънчобрана. Кметът и общинските съветници бяха запушили ушите си с ръце и охкаха на тревата.

Уленшпигел отиде при тях, раздруса ги и рече:

— Може ли да се погребе Уленшпигел — духът, и Нел — сърцето на майката Фландрия? Фландрия също може да заспи, но да умре — никога! Ела, Нел.

И той тръгна с нея, запял шестата си песен, но никой не знае де ще изпее последната.