Электронная книга - «Паметта на Истанбул». Краткое содержание книги:
Когато за пръв път излиза през 2010 г., романът „Паметта на Истанбул“ се превръща в чудо за книжния пазар в Турция: само за три седмици са продадени 200 000 екземпляра. Тайната на този небивал успех несъмнено е талантът на Юмит, който с лекота въвлича читателя в интригуващо историко-криминално пътешествие с множество препратки към легенди, митове и факти от миналото на Византион, Константинопол и Истанбул. Полицейският инспектор Невзат разследва седем странни убийства, напомнящи ритуални покушения, извършени в рамките на седем дни. Местопрестъпленията са неизменно емблематични забележителности на магнетичния град, а в дланта на първата жертва е открита древна монета от Византион. Детективът трябва да разгадае мистериозното послание на убиеца, вплетено в нарочно оставените исторически следи. Неочакваната развръзка предизвиква размисъл за това как да бъде опазено несметното културно наследство на Истанбул от посегателствата на днешните му рушители, заличаващи ведно с творенията на миналото и паметта за него. Изкусна смесица от напрегнат криминален сюжет и завладяващата история на един вечен град, „Паметта на Истанбул“ напомня почерка на Дан Браун.
197 Мидят е районен град в провинция Мардин. В началото на 60-те години на ХХ в. бил почти напълно опразнен от местното асирийско население, заминало в мнозинството си на работа в Западна Европа, и бил заселен от кюрди, които започнали да строят къщите си в околностите му. В града са запазени доста християнски църкви, макар и нефункциониращи. – Б. пр.
Обществото ни е прогнило, откъдето и да го пипнеш – се разпада
Разбира се, че някой, избягал от зверствата, може да приложи насилие. Когато един свят, изграден с толкова много труд и с толкова много усилия и страдания, е застрашен, разбира се, че можеше да убие някого дори без да му мигне окото, още повече че това е залегнало и в културата му. Естествено, не произнесох на глас тези свои мисли. Щеше да е открито обвинение, въпреки че уликите, с които разполагахме, все още не ни даваха възможност да го приберем на топло. Тръгнах си от „Дерсаадет“, чийто първи етаж беше в римски стил, вторият – в османски, а улицата, на която се намираше, отразяваше особеностите на републиканския период, с едно-единствено от тази среща – че Адем Йездан криеше важни неща от нас. Дали неизречените от него тайни бяха свързани с все още неоткритите от нас извършители на петте убийства, или със закононарушенията на фирмата му, не беше лесно да се каже или докаже. Едно бе сигурно обаче – че и убийствата, и извършените от Адем Йездан нарушения бяха свързани с петимата загинали при нещастния случай отпреди години.
