Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
На онези, които отказали да платят или не разполагали със средствата, корабите и товарите им били конфискувани и продадени.
Дори екзекуции станали източник на пари. Оттук насетне, постановил Селтигар, предатели, бунтовници и убийци щели да бъдат обезглавявани в Драконовата яма и телата им щели да бъдат давани за храна на драконите на кралицата. Всички били добре дошли да видят съдбата, очакваща осъдените, но всеки трябвало да плати три петака на портите, за да бъде допуснат.
Ето така кралица Ренира напълнила хазната си, на тежка цена. Нито Егон, нито неговият брат Емонд били обичани много от хората в града и мнозина граждани на Кралски чертог приветствали възторжено връщането на кралицата… но обич и омраза са две лица на една и съща монета и след като нови глави започнали да се появяват ежедневно на шиповете над градските порти, което било придружено от още по-обременяващи такси, монетата се обърнала. Момичето, което някога обожавали като Радостта на владението, се превърнало в алчна и отмъстителна кралица, казвали някои, кралица по-жестока от всеки крал преди нея. Един остроумник нарекъл Ренира „Крал Мегор с цици“ и за сто години оттогава насетне „Циците на Мегор“ било обичайно проклятие сред гражданите на Кралски чертог.
След като градът, замъкът и тронът били вече в ръцете ѝ, защитена от не по-малко от шест дракона, Ренира се почувствала достатъчно уверена, за да повика синовете си. Дванайсет кораба отплавали от Драконов камък с придворните дами на кралицата, нейния „любим шут“ Гъбата и сина ѝ Егон Младшия. Ренира направила момчето свой виночерпец, за да не е никога далече от нея. Друга флота тръгнала от Града на гларуса с принц Джофри, последния от тримата синове на кралицата от Ленор Веларион, заедно с неговия дракон Тираксес. (Дъщерята на принц Демън Рена останала в Долината като хранениче на лейди Арин, докато близначката ѝ, драконовата ездачка Бела, разделила времето си между Дрифтмарк и Драконов камък.) Нейна милост започнала да крои планове за пищно празненство, което да ознаменува официалното обявяване на Джофри за принц на Драконов камък и наследник на Железния трон.
Дори Белия червей дошла в двора; лисенската блудница Мизария излязла от сенките и се настанила в Червената цитадела. Макар никога официално да не заседавала на малкия съвет на кралицата, жената, известна вече като лейди Мизерия, станала неформалната господарка на шепнещите, с очи и уши във всеки бардак, пивница и кръчма в Кралски чертог, и по коридорите и в спалните на могъщите също тъй. Макар тялото ѝ, което някога било толкова гъвкаво и чевръсто, да наедряло с годините, принц Демън останал под нейното обаяние и я викал при себе си всяка вечер — с явната благословия на кралица Ренира.
— Нека Демън да си утолява апетита където пожелае — съобщава се, че казвала, — и ние ще правим същото.
(Септон Юстас намеква донякъде сприхаво, че собственият апетит на Нейна милост се утолявал най-вече с пикантни меса, сладкиши и пай с минога, тъй като Ренира ставала все по-дебела по времето си в Кралски чертог.)
На върха на триумфа си Ренира Таргариен не подозирала колко малко дни ѝ оставали. Но всеки път, щом седнела на Железния трон, жестоките му остриета пускали прясна кръв от дланите, ръцете и краката ѝ, знак, който всички могли да разчетат. Септон Юстас твърди, че падането на кралицата започнало в един хан, наречен „Прасешката глава“, в градчето Горчив мост на северния бряг на Мандър, близо до основата на стария каменен мост, дал името си на градчето.
След като Ормунд Хайтауър обсадил Дълга маса на трийсетина левги югозападно, Горчив мост бил препълнен с мъже и жени, бягащи пред настъпващото му воинство. Овдовялата лейди Касуел, чийто лорд съпруг бил обезглавен от Егон II в Кралски чертог, след като отказал да се отрече от кралицата, затворила портите на замъка си и връщала дори помазани рицари и лордове, когато идвали при нея да търсят убежище. Южно от реката лагерните огньове можели да се видят нощем през дърветата, докато градската септа подслонила стотици ранени. Всеки хан бил пълен, дори „Прасешката глава“, мръсно и занемарено ханче. Тъй че когато от север се появил някакъв мъж с тояга в едната ръка и малко момченце на гърба му, ханджията нямал място за него… докато пътникът не извадил сребърен елен от кесията си. Тогава ханджията склонил двамата със сина му да пренощуват в конюшнята му, стига първо да изринат торта от нея. Пътникът се съгласил, оставил настрана торбата и наметалото си и се захванал на работа с вила и гребло между конете.