Огън и кръв

Но Ръката на кралицата възразил против това, защото двете момичета имали по-малки братя. Претенцията на самата Ренира към Железния трон била специален случай, настоял Морската змия; нейният баща я бил посочил за свой наследник. Лордовете Росби и Стоукуорт не били направили такова нещо. Лишаването на синовете им от наследство щяло да преобърне столетия на закон и прецедент и да постави под въпрос правата на десетки други лордове из цял Вестерос, чиито претенции можело да се възприемат като по-слаби от тези на по-големите им сестри.

Страх да не загуби подкрепата на такива лордове, твърди Мункун в „Истинното сказание“, било това, което накарало кралицата да реши в полза на лорд Корлис, вместо на принц Демън. Земите, замъците и парите на домовете Росби и Стоукуорт били дарени на синовете на двамата екзекутирани лордове, докато Хю Чука и Улф Белия били помазани в рицарство и дарени с малки владения на остров Дрифтмарк.

Гъбата ни казва, че Чука отпразнувал, като пребил един от домашните рицари на кралицата до смърт в бардак на Улицата на коприната, когато двамата се скарали кой да отнеме девствеността на една млада девственица, докато Белия яздел пиян из уличките на Квартала на бълхите, облечен само в златните си шпори. Това е типът истории, които Гъбата обича да разказва и чиято достоверност не може да бъде потвърдена, но извън всякакво съмнение е, че хората на Кралски чертог скоро започнали да изпитват неприязън към двамата новоизпечени рицари на кралицата.

Още по-малко обичан, ако това е възможно, бил мъжът, когото Нейна милост избрала да бъде нейният лорд пазител на съкровищницата и управител на хазната: нейният отдавнашен поддръжник Бартимос Селтигар, лорд на Острова на нокътя. Лорд Селтигар изглеждал съвсем подходящ за поста: твърд и непоколебим в поддръжката си за кралицата, той бил неумолим, неподкупен и находчив, съгласни били всички, и много богат отгоре на всичко. Ренира имала ужасна нужда от такъв човек, защото се оказала в ужасна нужда от пари. Макар Короната да била тъпкана със злато при кончината на крал Визерис, Егон Втори заграбил съкровищницата заедно с короната, а неговият управител на хазната, Тиланд Ланистър, отнесъл три четвърти от богатството на покойния крал „за съхранение“. Крал Егон изразходил всеки петак от частта, задържана в Кралски чертог, оставяйки само празни подземия за сестра си, когато тя завзела града. Останалото от богатството на Визерис било поверено на Хайтауър в Староград, на Ланистърите в Скалата на Кастърли и Желязната банка на Браавос и било недостижимо за кралицата.