Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
53 International Atomic Energy Agency, INSAG–7, 72.
54 Ibid., 48–50.
55 Докладът на КГБ за аварията на другия ден се съдържа в: Данилюк, ред., Z arkhiviv, Документ №9: „Доклад на украинския КГБ за Киев и Киевския регион до 2-ро Главно управление на КГБ на СССР и 2-ро КГБ, управляващо Украинска ССР, относно аварийното спиране на Блок 1 на Чернобилската АЕЦ на 9 септември 1982 г.“, 10 септември 1982 г.
56 Щейнберг, интервю на автора, St, 2015.
57 Невярното твърдение за липса на радиоактивни лъчения се споменава в доклад на КГБ от 13 септември 1982 г. и се съдържа в: Данилюк, ред., Z arkhiviv, Документ №10: Доклад на украинския КГБ за Киев и Киевския регион до КГБ на СССР и украинския КГБ относно резултатите на предварителното разследване на причините за извънредното положение в Чернобилската АЕЦ от 9 септември 1982 г. Фактът, че наистина е имало радиация, се отбелязва от КГБ на 14 септември. Вж. КГБ на Украинска ССР: Информационное сообщение КГБ УССР о количестве иностранцев из капиталистических и развивающихся стран в УССР, ОУНовских боевиках в Англии, последствиях аварии на АЭС на 14 сентября 1982 г.“, 14 септември 1982 г., разсекретен архив на Украинската Държавна сигурност, september 14, http://avr.org.ua/index.php/viewDoc/24447/.
58 Данилюк, ред., Z arkhiviv, Документ №12: Доклад на украинския КГБ за Киев и Киевския регион до КГБ на СССР и украинския КГБ относно радиоактивно замърсяване на промишления обект на Чернобилската АЕЦ поради авария на 9 септември 1982 г., 14 септември 1982 г.; Документ №13: Доклад на директора на КГБ на Украинската ССР за Киев и Киевския регион до Председателя на Украинския КГБ относно създалата се радиационна ситуация в промишления район на Чернобилската АЕЦ поради авария на 9 септември 1982 г., 30 октомври 1982 г.; Виктор Ковтуцки, главен счетоводител на Отдел „Строителство“ на Чернобилската АЕЦ, интервю на автора, Киев, април 2016; Eсаулов, Градът, който не съществува, 19.
59 Read, „Ablaze“, 43–44.
60 Aндрей Глуков, интервю на автора, Славутич, Украйна, 2015.
61 Интервюта на автора с Щейнберг и Глуков.
62 Kopchinsky and Steinberg, „Chernobyl“, 141; Щейнберг, интервю на автора, 2015.
63 Grigori Medvedev, „Truth About Chernobyl“, 19 и 44–95.
64 Интервюта на автора с Щейнберг, Глуков и Купни; Grigori Medvedev, „Truth About Chernobyl“, 19.
65 International Atomic Energy Agency, INSAG–7, 39–43.
66 Щейнберг, интервю на автора, 2017; Sich, „Chornobyl Accident Revisited“, 159.
67 Щейнберг, интервю на автора, 2017; Kopchinsky and Steinberg, „Chernobyl“, 144; International Atomic Energy Agency, INSAG–7, 42–44, 90n24. Датата на писмото е 23 декември 1983 г. (no. 33-08/67).
68 Повече подробности за провалилите се възможности за обсъждане на проектните дефекти на реакторите тип РБМК може да се намерят в: Николай Карпан, „Чернобыль: Месть мирного атома“ (Kiev: CHP Country Life, 2005), 399–404.
69 Kopchinsky and Steinberg, „Chernobyl“, 144.
70 Щейнберг, интервю на автора, 2015; Алексей Бреус, интервю на автора, Kиев, юли 2015; Kopchinsky and Steinberg, „Chernobyl“, 144.
71 Датата за пуска на Блок 4 се потвърждава от Николай Фомин, главен инженер в Чернобилската АЕЦ, в Карпан, „ От Чернобил до Фукушима“, 143.
72 Има живо описание на аварията в Mahaffey, „Atomic Accidents“, 342–50, и Mahaffey, „Atomic Awakening“, 314–17. Повече подробности могат да се намерят в: Mitchell Rogovin and George T. Frampton Jr. (NRC Special Inquiry Group), „Three Mile Island: A Report to the Commissioners and to the Public“ (Washington, DC: Government Printing Office, 1980).
73 Grigori Medvedev, „Truth About Chernobyl“, 7.
74 William C. Potter, „Soviet Decisionmaking for Chernobyclass="underline" An Analysis ofSystem Performance and Policy Change“ (report to the National Council for Soviet and East European Research, 1990), 6; Edward Geist, „Political Fallout: The Failure of Emergency Management at Chernobyl’“, Slavic Review 74, no. 1 (Spring 2015): 107–8.
75 Вж. също Zhores Medvedev, „Legacy of Chernobyl“, 272–73.
76 Относно дискусиите за сформиращите се държавни комисии за контрол на ядрената енергия в СССР вж. Schmid, „Producing Power“, 59–60 и 92.
77 International Atomic Energy Agency, INSAG–7, 34–35.
78 „Nuclear Power Industry“, Soviet Life 353, no. 2 (Washington, DC: Soviet Embassy, February 1986), 7–16.о
79 Valery Legasov, Lev Feoktistov and Igor Kuzmin, „Nuclear Power Engineering and International Security“, Soviet Life 353, no. 2, 14.
80 Виталий Скляров, интервю на Максим Рилски, „The Nuclear Power Industry in the Ukraine“, Soviet Life 353, no. 2, 8. Когато говорих със Скляров през 2017 г., той твърдеше, че няма спомен за това изказване и за статията, в която то е споменато.
5. Петък, 25 април, 23:55 ч.
Контролна зала на реактор №4
1 Aлексей Бреус, интервю на автора, Киев, юли 2015.
2 „Chernobyl to Fukushima“, 148.
3 Борис Столярчук, интервю на автора, Киев, юли 2015.
4 Zhores Medvedev, „Legacy of Chernobyl“, 269.
5 Sich, „Chornobyl Accident Revisited“, 225.
6 Докладът на Международната агенция за атомна енергия (INSAG–7) описва накратко теста на стр. 51. Фактът, че реактор №4 е бил въведен в експлоатация без завършване на такъв тест, се посочва от съдията в транскрипта на съдебните заседания в Чернобил в: Карпан, „Chernobyl to Fukushima“, 143.