Крепостта в скалите
- Автор: Май Карл
- Серия: satan und ischariot #1
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Крепостта в скалите». Краткое содержание книги:
— Нямаме нищо против. Нека дойде при нас!
— Нима моите братя ни нямат доверие?
— Естествено, че не!
— Но ако на Голямата уста му нямате никакво доверие, то поне на мен можете да повярвате.
— Колко от твоите хора ще застанат на твоя страна?
— В половината съм сигурен. Гневът на Голямата уста ми отне другите.
— Мислиш ли, че ще се стигне до битка?
— Да, ако не се съгласите с предложенията на Голямата уста.
— Готови сме да ги изслушаме, но няма да търчим подир него.
— Обаче той не желае да дойде тук.
— Ами тогава нека си седи отсреща! Кажи му го!
Отговорът ни не му се хареса. Това просто му личеше. Известно време той размисля и накрая наистина намери изход.
— Ще отидете ли до средата на разстоянието между нас, ако и той го направи?
— Да. Ще се срещнем ей там под бука, но без да носим оръжие. Аз ще дойда с Винету, а Голямата уста ще доведе теб. По двама от всяка страна. Не бива да идват повече хора.
Той се върна при своите и петнайсетина минути спори с Голямата уста. После двамата се отправиха към бука и седнаха под короната му. Бяхме се уговорили да сме без оръжия, ала ние знаехме, че даже и в такива случаи индианците понякога скриват по някой нож някъде в дрехите си. Въпреки това преди да тръгнем към дървото оставихме и ножовете и револверите си.
Голямата уста ни посрещна с погледи, изпълнени с омраза. Докато седях до него, той бързо дръпна към себе си края на одеялото, с което се беше загърнал, за да не би да се допра до него. После се загледа мрачно в земята. Изглежда си мислеше, че ние би трябвало да започнем разговора, но пък заради високия му ранг не желаехме да го лишаваме от тази привилегия и затова мълчахме не по-малко упорито от него. От време на време той вдигаше глава, за да ни прониже с убийствения си поглед. Но след като видя, че нито падаме убити, нито пък имаме намерение да проговорим, най-накрая неочаквано ни се сопна:
— Ушите ми са отворени, говорете! Винету не каза нищо и аз не казах нищо. Ето защо след известно мълчание вождът избоботи следната закана:
— Винету и Поразяващата ръка ми паднаха в ръцете. Днешният ден ще им е последен!
С един поглед апачът ме подкани да отговоря. Затова отвърнах:
— А Голямата уста се заплете в мрежата ни. Още в този час ще му теглим ножа!
— Я преброй нашите мъже, а после преброй вашите!
— Винету и Поразяващата ръка никога не броят противниците си. Все едно им е дали са двама или десет. Нека Голямата уста ги брои!
— Ще ви смажем!
— А смазаха ли ни в Алмаден, където бяхме четирийсет срещу триста?
— Не съм бил там. Подробно ще разследвам какво и как се е случило там. Онзи, който се е държал като страхливец ще бъде изгонен от редиците на воините.
След тези думи Хитрата змия гневно извика:
— А кой е страхливец? Не се съюзявай с предатели и тогава воините ти няма да се излагат на опасността да губят срещу хора борещи се за едно справедливо дело.
— Мълчи! Ще говоря с Мелтън и от него ще разбера кой е виновен за всичко, което се случи.
— Ти няма да говориш с него. Бледоликият е мой пленник и никой не може да разговаря с него без разрешението ми.
— Това отнася ли се и до мен, твоя вожд?
— Да. И аз съм върховен вожд също като теб, а племената на юмите ти повериха върховното командване само защото си по-възрастен. Но никой не е длъжен да ти се подчинява, ако не иска. Нека съвета на старейшините реши какво да последва от това, че ме нарече страхливец, но ако го повториш, ще те пронижа с ножа си!
Той изговори тези заплашителни думи с такъв тон, който не оставаше място за съмнение в сериозността им. Ето че старият вожд беше получил от своя съплеменник чувствителен удар, но преструвайки се, сякаш изобщо не го е усетил, той се обърна към мен:
— Повтарям ви, че се намирате в ръцете ми. Загубени са и всички, които са с вас. Има една единствена възможност да ги спасите. Чуй моето искане! Ще се предадеш заедно с един от синовете на Силния бизон, за да умрете и двамата на кола на мъченията.
— А какви ще са последствията за моите другари, ако се съглася?
— Ще могат да продължат по своя път.
— Друго какво искаш?
— Всичко каквото притежават твоите спътници, а също коня и Сребърната карабина на Винету.
— Слушай, червенокожи ми братко, признавам, че съм се излъгал в теб, защото досега те смятах за глупак, но вече разбирам, че си голям хитрец! Ние чухме желанията ти. Няма ли да ни попиташ какво искаме ние?
— Вие ли? Че какво можете да искате?
— Теб, човека, съюзил се с Мелтън срещу моите бели братя. После твоите хора ще могат да продължат по своя път.