Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Малко боли - отвърна Шай.
Корлин извади намотана превръзка от джоба си:
- Това май вече сме го правили веднъж, а? - Извърна проницателни сини очи към Темпъл и започна да превързва ръката на Шай, а той се запита наум дали тази жена понякога мигаше. Това определено би го притеснило, ако вече не беше достатъчно притеснен. - Къде е чичо ми?
- В Бийкън - отвърна пресипнало Темпъл.
Бунтовниците започнаха да слизат от конете и да ги повеждат надолу по склоновете на каньона.
- Жив?
- Не знаем - отвърна Шай. - Разбраха, че той е Контъс.
- Така, значи? - Корлин хвана отпусната ръка на Темпъл и я натисна върху китката на Шай. - Дръж тук. - Започна да разкопчава палтото си.
- Лам се върна да го измъкне оттам, но нещата се объркаха. Тогава ние взехме фургона. Суийт подкара конете и прегази с тях лагера, за да... им... осигурим повече време.
Корлин свали палтото си и го преметна през шията на коня си. Голите й жилести ръце бяха сини от татуировки - букви, думи, цели девизи.
- Аз съм Контъс - каза тя и извади ножа от колана си.
Настъпи тишина.
- Ооо - каза Темпъл.
- Ааа - добави Шай.
Корлин, или Контъс, сряза с едно бързо движение превръзката и я закопча с иглата. Присвитите й очи обходиха спокойно преобърнатия фургон и разпиляното по земята злато.
- Изглежда, сте се видели в малко пари.
- Малко - покашля се Темпъл. - Надниците ми като нотариус скочиха рязко напоследък...
- Не бихме отказали два коня - каза Шай, измъкна ръката си от скована хватка на Темпъл и размърда пръсти. - Никомо Коска скоро ще е тук.
- Не можеш да стоиш настрана от неприятностите, нали? - Корлин потупа коня на Бракио по шията. - Оказва се, че имаме точно два излишни. Но са скъпички.
- Дали ще си склонна на пазарлък?
- С теб? Не мисля. Ще го наречем просто „щедър принос в освобождаването на Старикланд“. - Тя кимна и хората й, които до този момент бяха стояли в готовност с чували в ръце, се спуснаха напред. Един здравеняк почти събори Темпъл от бързане. Едни клекнаха до разпиляното злато и започнаха да пълнят с шепи чувалите, други влязоха във фургона и започнаха да разбиват решетки, сандъци и кутии, за да откраднат за трети път тази седмица несметното съкровище на драконовите хора.
Преди по-малко от час Темпъл беше по-богат, отколкото някога си беше представял, че може да бъде, но тъй като малко по-късно се размина на косъм с това да загуби главата си, реши, че ще е проява на лош вкус да възрази срещу връщането си към бедността.
- Благородна кауза - прошепна той. - Заповядайте.
Времената се менят
Кмета стоеше на обичайното си място на балкона, с ръце на познатия, добре излъскан парапет и наблюдаваше строежа на новата фабрика на Кърнсбик от другата страна на улицата. Огромният й скелет вече се извисяваше над амфитеатъра - новото изпреварваше древното, - покрит с паяжина от скелета. Издигаше се на същото място, където някога беше стоял Белият дом на Папа Ринг. Противна постройка. Постройка, която с години бе мишена на омразата, коварността и гнева й. А как само й липсваше в момента.
Кмет ли, нищо подобно, беше кралицата на Далечна страна от момента, в който Папа Ринг спря да рита под бесилката. Но още щом сграбчи цветния венец на победата, той се превърна в изсъхнала плетеница от слама и бурени. Насилието и пожарът пропъдиха половината население на града. Тръгнаха слухове, че златото е на изчерпване. А след тях, че някой е ударил нова жила на юг от Хоуп, и хората започнаха да се изнасят от Крийз на тълпи. Без противник от другата страна на улицата трябваше да освободи повечето от хората си. Ядосани, на тръгване от града те се отдадоха на палежи и така си отиде голяма част от онова, което беше оцеляло в предишния пожар. Въпреки това останаха достатъчно постройки - необитаеми и без потенциални наематели. Парцелите в града и тези по хълмовете, за които златотърсачите в продължение на години се избиваха помежду си, се обезцениха напълно само за ден. Почти всички игрални домове и вертепи затвориха. „Храмът на зара“, откъдето доскоро се изливаха толкова пари, че все едно сечеше монети в него, сега църцореше едва.
Целият Крийз й принадлежеше. Но не струваше пукната пара.
Понякога й се струваше, че е прекарала целия си живот в строежи. В къртовски труд, леене на пот и кръв само за да види построеното да се руши пред очите й. Отчасти заради собственото й високомерие, отчасти заради отмъстителността на другите, но най-вече заради капризните удари на тази безочлива разбойница, наречена съдба. Цял живот бягаше от един провал към друг. Дори името си трябваше да изостави накрая. И до ден-днешен винаги държеше готова за път чанта. Пресуши чашата и я напълни отново.