Каменните убежища
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Каменните убежища». Краткое содержание книги:
— Защо не си добър в хвърлянето на копие? — попита Айла.
— Не виждаш ли? — въздъхна горчиво хлапето, протягайки деформираната си ръка към нея.
— Но нали имаш и друга ръка, на която й няма нищо.
— Всеки държи допълнителните си копия със свободната си ръка — отвърна Ланидар. — А и никой не иска да ме учи. Всички казват, че никога няма да успея да улуча мишената.
— Ами мъжът от огнището ти?
— Живея с майка си и с нейната майка. Мисля, че едно време е имало мъж на огнището, защото веднъж майка ми го показа, но той я напуснал преди много време и не иска да има нищо общо с мен. Никак не се зарадва, когато веднъж отидох да го навестя. От време на време един мъж идва и живее при нас за малко, но на никого не му пука за мен — разказа хлапето.
— Искаш ли да видиш копиехвъргача? — попита Айла. — Имам един в себе си.
— Откъде си го взела? — ококори се Ланидар.
— Познавам човека, който го измисли. Той е мъжът, за когото ще се омъжа. Веднага след като свърша с конете, ще отида при него, за да му помогна в демонстрацията.
— Ще ми бъде интересно да му хвърля един поглед — каза колебливо момчето.
Айла бе оставила наблизо торбата си. Приближи се до нея, извади копиехвъргача и няколко копия и се върна при Ланидар.
— Ето как действа — рече, взе едно копие и го постави в жлеба на копиехвъргача, като внимаваше кукичката в долната му част да се захване за отвора в края на метателното оръжие, след което пъхна пръсти в клупа, прикрепен към предната му част. Огледа внимателно околността и хвърли копието.
— Колко далеч отиде само! — възкликна момчето. — Май никога не съм виждал някой да хвърля копие толкова далеч.
— Сигурно е така — кимна жената. — Ето защо копиехвъргачът е толкова добро ловно оръжие. Според мен ти ще можеш да запратиш копие с негова помощ. Ей-сега ще ти покажа как да го хванеш.
Айла виждаше, че копиехвъргачът не бе предназначен за някой с ръста на Ланидар, но поне щеше да демонстрира на момчето принципа на лостовия механизъм, на който действаше. Недъгавата му ръка беше дясната, ето защо момчето трябваше да наблегне на лявата. Отсега нататък то щеше да стане левичар, независимо какво е било до този момент, понеже силата му беше от тази страна. На този етап нямаше смисъл да се занимават с прицела — важното беше Ланидар да се научи как да замахва и да хвърля копието. Айла му показа и щом момчето замахна, копието се издигна високо във въздуха и се приземи доста далеч. На лицето на хлапето грейна радостна усмивка, граничеща с екстаз.
— Аз хвърлих това копие! — възкликна то. — Виж колко далеч отиде! — почти извика. — Мога ли да уцеля нещо с него?
— Ако се упражняваш — усмихна му се русокосата жена. Тя се огледа наоколо, но не видя нищо. Тогава се обърна към Вълчо, който лежеше до нея и наблюдаваше лениво заниманията им. — Вълчо, отиди да намериш нещо за мен — заповяда му, макар че сигналът, който му даде, всъщност каза доста повече.
Хищникът веднага скочи и се втурна през високата златисто зелена трева на ливадата. Жената го последва, без да бърза, а момчето тръгна след нея. Не след дълго забелязаха някакво движение в тревата пред тях, а в следващия момент зърнаха един сив заек, който побягна, подплашен от вълка. Русокосата жена веднага зареди ново копие в приспособлението, изобретено от Джондалар, и зачака удобен момент да порази целта. Когато прецени в каква посока ще поеме гризачът при следващия му завой, тя метна копието и закова на място животинчето. Двамата с Ланидар тръгнаха към плячката, ала щом я доближиха, видяха, че Вълчо е застанал над заека и ги гледа изпитателно.
— Този е за мен, Вълчо — каза му Айла. — Сега можеш да отидеш да си хванеш един и за себе си — добави, давайки му незабележими за момчето сигнали.
Ланидар бе смаян и не можеше да повярва на очите си — такъв голям вълк да се подчинява на една жена!
Тя се наведе, вдигна заека и двамата закрачиха към конете.
— Според мен трябва да отидеш да видиш как мъжът ще покаже възможностите на копиехвъргача, Ланидар — рече му Айла. — Сигурно ще ти се стори интересно, независимо дали знаеш как се хвърля копие. Освен това никой освен мен и човека, изобретил копиехвъргача, не знаят как да си служат с него. Всички ще се учат от самото начало. Ако ме изчакаш малко, можем да отидем заедно.