Роксолана

— Когато тръгнете за Молдавия, вземете със себе си малкия Баязид.

— Готов съм да взема всичките синове, за да се учат на великото изкуство на войната.

— Не, само Баязид с неговия възпитател Хасан ага и разрешете на двамата да отидат да посетят моя роден Рогатин.

— Рогатин ли? А какво е това?

— Ваше величество! Това е градът, където съм се родила.

— Не си ли го забравила още?

— Как може да се забрави? Душата ми се къса само като чуя името му. Но аз съм султанка и не мога да отида никъде другаде от тази земя. Нека отиде моят син. Вие ще му дадете охрана. Съвсем близо е до Сучава. Два или три конни прехода. А каква е само там земята! Цялата е зелена, като знамето на пророка, и потоците текат чисти, като благослов, и горите шумят, като небесни ветрове. Нека нашият син види тази земя, ваше величество.

Той искаше да попита защо именно Баязид, а не най-големият им син Мехмед или Селим, най-подвижният от всички деца, но само каза: „Ще помисля по това“ — и жадно вдъхна аромата на тялото й. Това тяло осветляваше тъмния кръг на живота му и макар всеки път той упорито да бягаше от Хурем, правеше го като че ли само за да може отново и отново да се връща при нея.

Тя падаше в здравите му и жадни обятия, като плод в сънни градини, и отдаваше тялото си почти без съжаление, а душата си криеше, като истина от тирани.

За тринадесетгодишния Баязид всичко изглеждаше като безгрижна разходка с великия и сияещ от злато баща-султан. Хасан ага никой не го питаше за неговите чувства — той просто трябваше да изпълнява волята на султана и султанката, да отиде и да се върне, като доведе невредим малкия шехзаде. Колко просто изглеждаше всичко! А Роксолана не смееше дори да заплаче за сина си или за своето детство, понеже й беше отредена само тържествена важност, беше обречена на величава надменност и с това трябваше да заплаща своето така наречено щастие да се именува султанка. Сега знаеше вече твърдо, че човек може да бъде щастлив само за нечия сметка. Сумата на щастието на земята е също така постоянна, както и количеството на въздуха или водата. Ако трябва да получиш повече, добре да знаеш: някой друг е ощетен и обиден, унижен и наказан.

— Да бъде с тебе благословението на аллаха — прошепна Роксолана, прощавайки се с Баязид, който нетърпеливо искаше да се отскубне от майка си, понеже вече се чувствуваше не дете, а воин и мъж, а може би и бъдещ султан.

Тя само въздъхна. Какъв чуден свят! В него може да има дори аллах.

Султанът тръгна с желязната си войска, с дивите си коне, слонове, камили и страшни топове срещу малката Молдавия, за да накаже Петру Рареш, когото сам беше назначил за господар и който съвсем доскоро се представяше за верен васал, изпращайки всяка година в Стамбул по десет хиляди дуката податък и дарове в злато, кожи, коне и соколи. За верността му Сюлейман два пъти награждаваше Рареш с бунчуци156, които се даваха само на бейлербейовете.