Вълшебната планина

— Не знаех, че сте превзето благонравен, Лодовико. Като ви гледа човек как намигвате на момичетата… Къде остана езическата непринуденост? Леглото, значи, е място за съвокуплението на любящия с обекта на любовта му и като символ — съзерцателното уединение от света и творението, целящо съединението с бога.

— Тфу! Andate, andate!102 — почти разплакан се отбрани италианецът. Но после Сетембрини продължи с достойнство:

— А, не, аз съм европеец, западняк. Вашата градация е чист ориент. Изтокът ненавижда деятелността. Лао Дзъ учи, че бездействието е по-полезно от всяко нещо между небето и земята. Ако всичките люде престанат да действат, щяло да зацари съвършено спокойствие и щастие на земята. Ето го вашето съединение.

— Я виж ти. А западната мистика? А квиетизмът, който може да се похвали с привърженици като един Фенелон, и който учи, че всяко действане е погрешно, тъй като бог иска единствен да действа и ако ти искаш да действаш, ще значи, че го обиждаш? Цитирам противопозициите на Молинос. Все пак изглежда, че духовната възможност да се намери спасение в спокойствието има всеобщо разпространение всред човечеството.

Тук се обади Ханс Касторп. Със смелостта на наивността той се намеси в разговора и заяви, гледайки в пространството:

— Съзерцание, уединение. Има нещо в тях, интересно е да се слуша. Та ние тук горе, може да се каже, живеем в доста голямо уединение. На височина пет хиляди фута си лежим на нашите столове, които са крайно удобни, поглеждаме надолу към света и творението и се отдаваме на размисли. Като си помисля и ако трябва да говоря истината, леглото, тоест лежащият стол, за някакви десет месеца повече ме тикна напред и ме наведе на повече мисли, отколкото мелницата в равнината за цели години, това не мога да отрека.

Сетембрини го изгледа с черните си, печално блестящи очи.

— Инженере — каза той сподавено, — инженере! — И той хвана Ханс Касторп за мишницата и го задържа малко назад, сякаш искаше да му поговори зад гърба на останалите. — Колко често съм ви казвал, че човек трябва да знае какво представлява и да си дава сметка какво му приляга! Каузата на западняка, въпреки всички предложения, е разумът, анализът, действието и напредъкът, а не леглото на ленивеца-монах.

Нафта бе слушал. Той заговори назад:

— На монаха! На монасите се дължи културата на европейската земя! На тях се дължи, че Германия, Франция и Италия не са покрити с непроходими лесове и тресавища, а ни дават жито, плодове и вино! Монасите, господине, са работили на общо основание…

— Ebbè, е тогава?

— Моля ви се. Трудът на религиозния човек не е бил нито самоцел, тоест упоително средство, нито пък смисълът му се е състоял в облагоприятстване на развитието на света или в постигането на икономически изгоди. Той е бил чисто аскетическо упражнение, част от покаятелната дисциплина, средство за спасение. Той е имал — позволете ми да изтъкна това — напълно несоциален характер. Той е бил непомрачен религиозен егоизъм.

— Много съм ви благодарен за разяснението и се радвам да видя, че благодатта на труда се е утвърдила и против волята на човека.