Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
Не се наложи да чука на вратата, която търсеше. Не някоя от големите позлатени порти на залата за сбор, а врата — простовата и ненатрапчива. Но той се промъкна през нея тихо и остана доволен, че го стори. Около дългата маса стояха дузина Айез Седай и спореха, явно незабелязващи трусовете, от които зданието трепереше. Всички бяха жени.
Той потръпна, щом си помисли дали някога на такова събиране отново ще има и мъже. Когато видя какво има на масата, потръпването се превърна в потрес. Кристален меч — сигурно вещ на Силата, а може би — най-проста украса; нямаше как да го разбере — придържаше знамето на Дракона на Луз Терин Теламон Родоубиеца, проснато като покривало за маса. Сърцето му се сви. Какво правеше то тук? Защо не бе унищожено и заедно с него — и паметта за прокълнатия мъж?
— Каква полза от Прорицателството ти — почти крещеше Оселле, — като не можеш да ни кажеш кога? Целият свят се уповава на това! Бъдещето! Самото Колело!
Тъмнооката Деиндре я изгледа спокойно.
— Аз не съм Създателят. Мога само да ви кажа какво предричам.
— Мир, сестри. — Солинда бе най-спокойната от всички, в старомодната си тога, като бледосинкава мъгла. Слънчевочервеникавата й коса, падаща до кръста, бе почти с цвета на неговата. Праотецът му й беше служил като младеж, но тя изглеждаше по-млада от него: нали беше Айез Седай. — Времето за връзка между нас привършва. Утре Джарик и Хайндар ще са тук.
— Което означава, че не можем да си позволим грешки, Солинда.
— Трябва да знаем…
— Има ли някаква възможност да…
Джонай престана да слуша. Щяха да го забележат едва след като свършеха. Той не беше единственият в залата освен Айез Седай. Сомешта седеше до стената близо до вратата, огромна фигура, сякаш изплетена от лозници и листа, но главата му въпреки това стърчеше над Джонай. Белег от попарено кафяво и въгленочерно минаваше през лицето на нима и набраздяваше зелената трева на косата му, а когато погледна към Джонай, очите му с цвят на лешници изглеждаха разтревожени.
Щом Джонай му кимна, той опипа с пръсти раната и се намръщи.
— Познавам ли те? — тихо попита той.
— Приятел съм ти — отвърна тъжно Джонай. Не беше виждал Сомешта от години, но за това нещо беше чул. Повечето ними бяха загинали. — Носеше ме на раменете си, когато бях малко дете. Нищо ли не помниш от това?
— Пеенето — каза Сомешта. — Имаше ли пеене? Толкова много нещо се загуби. Айез Седай казват, че нещо ще се върне. Ти си Дете на Дракона, нали?
Джонай трепна. Това име носеше неприятности, при все че не беше вярно. Но колцина граждани днес вярваха, че Да-шайн Айил някога бяха служили на Дракона и на никой друг Айез Седай?
— Джонай?
При гласа на Солинда той се обърна и коленичи на едно коляно, щом тя пристъпи към него. Другите продължиха да спорят, но по-приглушено.
— Готово ли е всичко, Джонай? — попита тя.
— Всичко, Айез Седай, Солинда Седай… — Той се поколеба, после си пое дълбоко дъх. — Солинда Седай, някои от нас желаят да останат. Все още можем да служим.
— Знаеш ли какво сполетя айилците в Цора? — Той кимна и тя протегна с въздишка ръка да поглади късата му коса, все едно че е дете. — Разбира се, че знаеш. Вие, Да-шайн, притежавате повече кураж от… Десет хиляди айилци, хванати ръка за ръка, запели, мъчейки се да припомнят на един полудял мъж кои са те и кой е бил той самият, мъчещи се да го обърнат с телата си и с песента си. Джарик Мондоран ги избил. Стоял там изправен, взирал се наоколо, сякаш се мъчел да разгадае някаква загадка, и ги избивал, а те пристъпяли към него, стягайки редиците си, и пеели. Казаха ми, че слушал последния айилец почти цял час, преди да убие и него. А после Цора лумнала в един огромен пламък, който погълнал камък, метал и плът. На мястото на доскорошния втори по могъщество град в света сега лежи стъклена плоча.
— Мнозина имаха време да избягат, Айез Седай. Да-шайн им спечелиха време да избягат. Не ни е страх.
Ръката й болезнено се впи в косата му.
— Гражданите вече видяха Паарен Дисен, Джонай. Освен това Да-шайн все още ги чака мисия, която трябва да изпълнят, стига Деиндре наистина да може да провиди достатъчно напред, за да каже каква точно. Във всеки случай смятам нещо да спася тук, и това нещо сте вие.
— Както кажете — отвърна той с неохота. — Ще се грижим за онова, което ни поверите, докато не си го поискате отново.
— Разбира се. Нещата, които ви дадохме. — Тя му се усмихна и поглади отново косата му. — А вие ще отнесете… нещата… на място сигурно, Джонай. И се движете, движете се непрестанно, докато не намерите място сигурно — там, където никой не ще ви навреди.