След нас и потоп

— Бива си го тоя Мнестер — задавяше се от смях Грав. — Измъква им жълтиците и отгоре на това им се надсмива. Salve, carissime! За твое здраве!

Всички пиха за Мнестер, после за всеки от присъствуващите, та дори и за шкембето на Хатерий. Това въодушеви Мнестер и той добави:

— Мили мои, не можете да си представите какво плюскане и пиене падна. Лукул, славна му памет, нищо не е бил в сравнение с този, честна дума ви казвам. Глигани, скопени овни, гъски, патици, сръндаци, бекаси, кокошки, раци… О, Юнона! Като си спомня, лигите ми потичат! Вестибия, мила, още едно парче камбала, а? И така вече я карат всички наши многоуважаеми благородници, откакто го няма Тиберий да им наднича в ръцете. Разхищава се, пирува се, блудствува се, блюва се, както никога досега!

Апелес каза сериозно:

— Нямам нищо против, нека се забавляват, само че тук има и нещо друго и то ме плаши…

Очите на Лукрин вече плуват във вино:

— Никакви черни мисли днес, велики трагико! Остави ги за утре! Да сме приятели до гроб!

Апелес разсеяно се чукна с него.

— От какво се плашиш бе? — попита Кар.

Апелес гледаше замислено. После бавно заговори:

— От това, че императорът съвсем се промени. Това вече не е същият човек, какъвто го знаехме преди. Вече не е онзи весел сътрапезник, който ни влачеше по кръчмите и където се появеше, внасяше весело настроение. Когато му честитих, че е оздравял, слушаше ме с половин ухо и ми отговаряше с половин уста, като че ли не беше на себе си…

— От болестта ще да е — каза Волумния.

— … като че ли в него се е вселил някакъв упорит, жесток, зъл дух. Не знам, дано греша. В очите му имаше такъв ужас, та чак тръпки ме побиваха.

— Преувеличаваш, миличък — смееше се Волумния. — По рождение си си такъв фантазьор.

— Ами за театъра? — попита Фабий. — Говори ли с теб за театъра? Казвал си ни, че винаги разговарял с теб за театъра.

— Аз сам подхванах тази тема. Гледаше някъде през мен и произнесе: „Думата е кротко зверче.“ Какво ли искаше да каже с това?

— Ясно — избухна Фабий. — Циркът над всичко! — В гласа му прозвуча ирония: — Своевременно ще се подготвим за състезатели и гладиатори!

В слабата светлина на фенерите всички видяха как вените върху слепоочията на Фабий набъбнаха. Той се обърна към Апелес и Мнестер:

— За какво ви е неговото приятелство? За да ви прави на шутове, когато гуляе? Задоволява ли ви това, славни артисти?

Мнестер искаше да възрази, но Фабий го спря с жест и продължи разпалено, страстно:

— Вие двамата, негови приятели и любимци, трябва да мислите малко и за своето изкуство и за нас. Да! И за нас! Ние не искаме да бъдем циркаджии! Искаме да играем! Ако имате в себе си поне капка артистична чест, ще отидете при него и ще издействувате истински театър! Вместо да пръска стотици милиони за игрите на арената, нека отдели поне един милион за театъра! За половин година зрителите в цирка предостатъчно се налочиха на кръв, могат вече да видят и нещо по-хубаво. След десет години Калигула отвори вратите на арената. Накарайте го да отвори и вратите на театъра! Нека се прослави и с това, че е обновил традицията на великите трагедии! Нека възкреси Софокъл358, Еврипид359, Есхил!