След нас и потоп
- Автор: Томан Йозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Витанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «След нас и потоп». Краткое содержание книги:
— Седмина! Знаем ги тези приказки — смееше се лекомислено Мнестер. — Сигурно е наредил да убият двама, а докато вестта стигне до Тускулум, стават седем. А пък до Бриндизиум, току-виж, станали петдесет!
— И двама са много при липса на доказателства обади се Балб.
Мнестер се обърна към него:
— Ако очакваш от някого удар, скъпи приятелю, не е ли по-добре ти пръв да нападнеш?
Балб продължаваше да си мърмори:
— Ами че то пак започва. Старият на Капри точно така плашеше хората, младият уж в началото се показа по-добър… Но май иначе не може. Бас държа, че няма да се размине само с тези готвачи.
— Я не ни разваляй настроението — скара му се Волумния.
От кухнята се показаха Квирина и Памфила с блюда в ръце и се развикаха като продавачки:
— Печена камбала-а-а-а! Отличен гару-у-ум! Домашно вино-о-о!
Мнестер потърка ръце:
— Угощение като у Хатерий. Представете си, мили хора, този дебелак ме покани да му декламирам на угощението басни от Федър. Никак не ми се искаше да ходя там, но само заради Юлий отидох. Обичам това момче, защото е пълна противоположност на баща си. Добре, рекох, ще дойда. А старият казва сам да съм си определил хонорара. Изтърсих, без да му мисля: петдесет жълтици — и чаках да ме изгони. О, Олимп, даде ми ги!
— Ти си винаги късметлия — завистливо каза Грав. — А пък аз…
Мнестер продължаваше:
— Нарочно си избрах басни за животни, че да поужиля тази преситена сбирщина. А представете си, те чудесно се забавляваха, ръкопляскаха и пет пари не даваха, че всъщност се смеят на себе си!
— Бива си го тоя Мнестер — задавяше се от смях Грав. — Измъква им жълтиците и отгоре на това им се надсмива. Salve, carissime! За твое здраве!
Всички пиха за Мнестер, после за всеки от присъствуващите, та дори и за шкембето на Хатерий. Това въодушеви Мнестер и той добави:
— Мили мои, не можете да си представите какво плюскане и пиене падна. Лукул, славна му памет, нищо не е бил в сравнение с този, честна дума ви казвам. Глигани, скопени овни, гъски, патици, сръндаци, бекаси, кокошки, раци… О, Юнона! Като си спомня, лигите ми потичат! Вестибия, мила, още едно парче камбала, а? И така вече я карат всички наши многоуважаеми благородници, откакто го няма Тиберий да им наднича в ръцете. Разхищава се, пирува се, блудствува се, блюва се, както никога досега!
Апелес каза сериозно:
— Нямам нищо против, нека се забавляват, само че тук има и нещо друго и то ме плаши…
Очите на Лукрин вече плуват във вино:
— Никакви черни мисли днес, велики трагико! Остави ги за утре! Да сме приятели до гроб!
Апелес разсеяно се чукна с него.
— От какво се плашиш бе? — попита Кар.
Апелес гледаше замислено. После бавно заговори:
— От това, че императорът съвсем се промени. Това вече не е същият човек, какъвто го знаехме преди. Вече не е онзи весел сътрапезник, който ни влачеше по кръчмите и където се появеше, внасяше весело настроение. Когато му честитих, че е оздравял, слушаше ме с половин ухо и ми отговаряше с половин уста, като че ли не беше на себе си…
— От болестта ще да е — каза Волумния.
— … като че ли в него се е вселил някакъв упорит, жесток, зъл дух. Не знам, дано греша. В очите му имаше такъв ужас, та чак тръпки ме побиваха.
— Преувеличаваш, миличък — смееше се Волумния. — По рождение си си такъв фантазьор.
— Ами за театъра? — попита Фабий. — Говори ли с теб за театъра? Казвал си ни, че винаги разговарял с теб за театъра.
— Аз сам подхванах тази тема. Гледаше някъде през мен и произнесе: „Думата е кротко зверче.“ Какво ли искаше да каже с това?
— Ясно — избухна Фабий. — Циркът над всичко! — В гласа му прозвуча ирония: — Своевременно ще се подготвим за състезатели и гладиатори!
В слабата светлина на фенерите всички видяха как вените върху слепоочията на Фабий набъбнаха. Той се обърна към Апелес и Мнестер:
— За какво ви е неговото приятелство? За да ви прави на шутове, когато гуляе? Задоволява ли ви това, славни артисти?
Мнестер искаше да възрази, но Фабий го спря с жест и продължи разпалено, страстно:
— Вие двамата, негови приятели и любимци, трябва да мислите малко и за своето изкуство и за нас. Да! И за нас! Ние не искаме да бъдем циркаджии! Искаме да играем! Ако имате в себе си поне капка артистична чест, ще отидете при него и ще издействувате истински театър! Вместо да пръска стотици милиони за игрите на арената, нека отдели поне един милион за театъра! За половин година зрителите в цирка предостатъчно се налочиха на кръв, могат вече да видят и нещо по-хубаво. След десет години Калигула отвори вратите на арената. Накарайте го да отвори и вратите на театъра! Нека се прослави и с това, че е обновил традицията на великите трагедии! Нека възкреси Софокъл358, Еврипид359, Есхил!
358
Софокъл (ок. 496–406 г. пр.н.е.) — старогръцки трагически поет.
359
Еврипид (ок. г. 480–406 пр.н.е.) — старогръцки поет, автор на трагедии.