Последната империя
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Mistborn #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-123-8
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
— Хм. Не знам.
— Искам да кажа, че не е задължително Мейр да те е предала! — продължи разпалено Вин. — Инквизиторите са изключително силни. Този, който ви е очаквал, може просто да е усетил, че разпалвате метали! Почувствали са, че някой аломант смята да проникне в двореца. За това й е благодарил лорд Владетеля — защото тя е била разкрита и ви е издала. Била е аломантка и са ви усетили!
Келсайър мълчеше. После изведнъж рязко се обърна към нея.
— Направи го сега! Кажи ми какъв метал съм разпалил.
Вин затвори очи, припали бронз и се заслуша… наострила сетива, както я бе учил Марш. Спомни си самостоятелните си упражнения, времето, прекарано да се съсредоточава върху вълните на Бриз, Хам и Дух. Опита се да разгадае този безпогрешен аломантичен ритъм… Опита се…
За един кратък миг й се стори, че усеща нещо. Нещо много странно — бавни вибрации, като далечни удари на барабан, различни от всички останали аломантични сигнали. Но не идваха откъм Келсайър. Идваха от… от някъде много далече. Тя се съсредоточи, затърси посоката, от която идваха.
И изведнъж, докато се съсредоточаваше, нещо друго привлече вниманието й. Познат ритъм, който извираше от Келсайър. Слаб, труден за улавяне над пулсациите на собственото й сърце. И същевременно напрегнат и забързан.
Отвори очи.
— Пютриум! Гориш пютриум!
Келсайър премигна изненадано.
— Невъзможно — прошепна. — Дай пак!
Тя затвори очи.
— Калай — рече след миг. — Сега стомана — смени ги, докато говорех.
— Дявол да го вземе!
— Права съм значи — продължи разпалено Вин. — Мога да долавям аломантични пулсации дори през медта! Слаби са, но ако се съсредоточиш достатъчно…
— Вин — прекъсна я Келсайър. — Не мислиш ли, че и други аломанти са го опитвали преди нас? Нима е трябвало да изминат хиляда години, за да открием, че медният облак може да бъде преодоляван? Дори аз съм се мъчил. Учителят ме караше, напъвах се с часове да усетя какво има зад защитата му.
— Но… — стресна се Вин. — Как…?
— Сигурно е свързано със силата, както каза ти. Инквизиторите могат да Тласкат и Теглят по-силно от всеки Мъглороден — може би са толкова могъщи, че надделяват над металите на другите.
— Келсайър — тихо каза Вин. — Аз не съм инквизитор.
— Но си силна — каза той. — По-силна, отколкото би трябвало да бъдеш. Помисли си — тази нощ уби истинска Мъглородна!
— Беше късмет — рече тя и се изчерви. — Успях да я измамя.
— Вин, в аломантията всичко е измама. Не, в теб наистина има нещо особено. Забелязах го още първия ден, когато отблъсна опита ми да Тласкам чувствата ти.
Тя се изчерви още повече.
— Не може да е това, Келсайър. Може би съм се упражнявала с бронз повече от теб… не зная… но просто…
— Вин — прекъсна я той. — Мисля, че омаловажаваш способностите си. Всички знаем, че си невероятно добра. И ако наистина можеш да проникваш през меден облак… тогава… направо не знам. Знаеш ли, опитай се да посъбудиш самоуважението си, дете! Ако има нещо, на което ще опитам да те науча, това ще е да си по-уверена.
Вин се усмихна.
— Хайде — подкани я той и й протегна ръка. — Сейзед ще има да мрънка, ако не му позволиш да си свърши работата с раната ти, а Хам сигурно умира от нетърпение да му разкажеш за двубоя. Между другото, добре си направила, че си оставила трупа на Шан в Цитаделата Венчър — когато в Къща Елариел научат, че са я намерили мъртва при Венчърови…
— Келсайър, не съм сигурна дали съм готова да сляза долу. Как ще се изправя пред тях?
Келсайър се разсмя.
— О, не бери грижа. Ако не изръсваш по някоя глупост от време на време, значи не ти е мястото в нашата група.
— Елънд, как можеш да четеш в такъв момент? — попита Джастис.
Елънд вдигна очи от книгата.
— Четенето ме успокоява.
Джастис повдигна вежди, намести се нервно на седалката и запотропва с пръсти. Пердетата бяха спуснати, отчасти за да скрият светлината от фенера на Елънд, а също и заради мъглите. Макар че Елънд не го признаваше, мътните талази навън го изнервяха. От благородниците не се очакваше да се плашат от подобни неща, но това не променяше факта, че гъстата леплива мъгла го караше да изтръпва.
— Баща ти ще посинее от яд — заяви Джастис, продължаваше да потропва с пръсти.
Елънд сви рамене, макар че това, което чу, не му се понрави. Не заради баща му, а заради случилото се тази нощ. Изглежда, някои аломанти бяха проследили срещите им. С каква информация разполагаха? Знаеха ли за книгите му?
За негов късмет един от тях се бе спънал и бе паднал през прозореца. След това настъпи истинска суматоха — дотичаха войници и гости, обхванати от паника. Първата мисъл на Елънд беше за книгите — опасните, тези, заради които принудителите можеха да му създадат сериозни неприятности.