Последната империя
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Mistborn #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-123-8
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Шан атакува сред блясък на въртящи се кинжали и Вин бе принудена да отстъпи. „Много е добра!“ — успя да си помисли с нарастваща уплаха. Самата тя почти не се бе упражнявала с кинжали — и сега съжали, задето не бе помолила Келсайър да я подготви още малко. Замахна с тоягата, но никога не бе използвала подобно оръжие и атаката й бе смехотворна.
Шан посече и Вин почувства остра болка в бузата. Отскочи, изпусна тоягата и докосна лицето си. По бузата и се стичаше кръв. Зърна усмивка на устните на Шан.
Едва сега си спомни за стъкленицата. Тази, която все още носеше, която й бе дал Келсайър.
Атиум.
Нямаше време да я вади от пояса си. Разпали стомана и я Тласна във въздуха пред себе си. После едновременно разпали желязо. Дръпна топчето атиум. Стъкленицата се строши и лъщящото мънисто литна право към устата й. Тя го лапна, преглътна го и го Притегли надолу.
Но преди да предприеме нещо, Шан Гаврътна своята стъкленица.
„Разбира се, че и тя има атиум!“
Но с какво количество разполагаше? Келсайър не бе дал на Вин много — щеше да стигне за не повече от трийсетина секунди. Шан скочи напред и дългата й черна коса се развя зад нея. Вин стисна зъби. Нямаше кой знае какъв избор.
Разпали атиума. Почти веднага тялото на Шан се размножи в дузина атиумни сенки. Това беше мъртвата хватка на Мъглородните — първият, чийто атиум се свършеше, щеше да загуби играта. Не можеш да избягаш от противник, който знае точно какво ще направиш.
Вин отстъпи назад, без да откъсва поглед от Шан. Аристократката я последва, призраците оформяха около нея истинска подвижна сфера. Изглеждаше спокойна. Уверена.
„Сигурно има предостатъчно атиум — помисли Вин. Усещаше как запасите и бързо се топят. — Трябва да бягам“.
От гърдите й внезапно щръкна сянка на дървено острие и Вин отскочи встрани миг преди истинската стрела да я прободе. Погледна към портата и видя няколко стражници с лъкове.
„Тя просто чака да ми свърши атиумът. Иска да побягна. Знае, че може да ме настигне“.
Имаше само една възможност: атака.
Шан смръщи изненадано вежди, когато Вин се метна напред — призрачни стрели одраскаха камъните миг преди истинските да ги последват. Вин се шмугна между две — подхранваният й от атиум ум знаеше точно как да се движи — и усети как едната раздвижва въздуха до бузата й.
Шан замахна с кинжалите и Вин се наведе настрана, избегна първия удар и блокира втория с ръка. Острието разряза болезнено китката й и от раната рукна кръв. Всяка капка бе като прозрачна атиумна проекция. Вин разпали пютриум и удари Шан с юмрук в корема.
Шан изстена от болка и се преви, но не падна.
„Атиумът почти свърши — помисли отчаяно Вин. — Остават само няколко секунди“.
И тогава се реши. Пое смъртоносния риск и изгаси атиума малко по-рано.
Шан се приближи със зловеща усмивка, стиснала уверено кинжала. Предполагаше, че Вин е изчерпала атиума си — и че следователно е безпомощна. Беззащитна.
И в този миг Вин разпали последните късчета. Шан спря объркана, което даде на Вин желаната възможност — и в същия миг отгоре долетя призрачна стрела.
Вин улови истинската, която я последва — въпреки че беше огладено, дървото остърга болезнено дланта й — и я заби дълбоко в гърдите на Шан. Стрелата се счупи и краят с перата остана в ръката на Вин. Шан се люшна назад, но успя да се задържи на крака.
„Проклет пютриум!“ — изруга Вин и измъкна сабята от ножницата на лежащия в безсъзнание в краката й войник. Скочи напред, стиснала решително зъби, и Шан — все още замаяна — вдигна ръка, за да Тласне сабята настрани.
Вин остави оръжието да отлети — то бе само за отвличане на вниманието — и заби и счупения край на стрелата в гърдите на противничката си.
Този път Шан падна. Опита се да се изправи, но стрелата, изглежда, бе засегнала сериозно сърцето й, защото тя внезапно пребледня. Гърчи се още няколко секунди, после замря безжизнена върху камъните.
Вин се надигна, пое си дъх и изтри кръвта от бузата си — едва сега осъзна, че само я размазва по лицето си още повече.
Погледна към покрива, сбогува се мислено с Елънд и скочи в нощта.
31.
Повечето хора се безпокоят от това дали ще ги запомнят. Аз нямам подобни страхове: дори ако не обръщам внимание на териските пророчества, породих такъв хаос, сблъсъци и надежди на този свят, че шансът да бъда забравен е нищожен.