Книга на Страшния съд
- Автор: Уилис Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Думбалакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на Страшния съд». Краткое содержание книги:
— Никой не е виновен за това — каза му тя.
Той продължаваше да се взира в огъня.
— Ако Бог наистина ни наказва — рече в един момент, — то трябва да сме извършили ужасен грях.
— Няма грях — опита се да го разубеди тя, — това не е наказание.
— Dominus! — извика в този момент писарят и се опита да седне. Започна да кашля отново — ужасен, раздиращ звук, от който гръдният му кош сякаш щеше да се разпадне всеки момент, макар че нищо не излизаше. Роузмунд се събуди и започна да скимти жално. „Дори и да не е наказание — помисли си Киврин, — със сигурност изглежда като такова.“
Роузмунд въобще не се чувстваше по-добре от това, че беше поспала. Температурата й отново се беше качила, а очите й бяха започнали да подпухват. И при най-малкото движение подскачаше така, сякаш я бичуват.
„Болестта я убива с всяка минута — помисли си Киврин. — Трябва да направя нещо.“
Качи се в моминската стая и свали ковчежето на Имейн с всичките билки. Имейн я наблюдаваше, без да престава да шепти молитвите си, но когато Киврин постави ковчежето пред нея и я попита какво има в ленените торбички, само вдигна събраните си ръце пред лицето си и затвори очи.
Киврин познаваше някои от растенията. Доктор Ааренс я беше накарала да научи лековитите билки и тя успя да познае зарасличето, медуницата и стритите листа на вратигата. Имаше една съвсем малка торбичка със стрит на прах живачен сулфид, който никой с всичкия си не бил дал на никого, а също така и едно пакетче попадиино семе, което беше почти също толкова вредно.
Киврин затопли вода, сложи в нея от всичките билки, които разпозна, и задуши отварата. Ароматът беше великолепен — като дъх на лято, а вкусът не беше по-лош от този на чая от върбова кора. Не можа обаче да постигне никакво подобрение. Докато падне нощта писарят вече беше започнал да кашля непрестанно, а по ръцете и корема на Роузмунд бяха започнали да се появяват червени петна. Бубонът й беше заприличал на яйце и беше също толкова твърд. Когато Киврин опитваше да го докосне, момичето започваше да пищи от болка.
По време на Черната смърт лекарите бяха поставяли разни отвари по отоците или ги бяха спуквали. Освен това бяха пускали кръв на болните и им бяха давали арсеник. Писарят изглеждаше като че ли по-добре, откакто бубонът му се беше спукал, а освен това още не беше умрял. Продупчването обаче можеше да разпространи инфекцията или — което беше още по-лошо — да я вкара директно в кръвта.
Тя запари вода и намокри няколко парцала, които да положи върху бубона, но въпреки че водата въобще не беше гореща, Роузмунд се разпищя още при първото докосване. Киврин трябваше отново да се върне към студената вода, която обаче никак не помагаше. „Нищо не помага — мислеше си Киврин, докато държеше студения парцал върху отока на Роузмунд. — Нищичко.“
„Трябва да намеря мястото на спускането“ — мислеше си тя. Гората обаче беше стотици мили и в нея имаше хиляди дъбове и стотици полянки. Никога нямаше да успее да го открие. А и не можеше ей така да зареже Роузмунд.
Може би Гавин щеше да се върне. В някои градове бяха затваряли градските порти — може би въобще нямаше да успее да влезе в Бат. Или пък можеше да срещне хора по пътя, които да му кажат, че лорд Гийом е починал. „Върни се — викаше го тя мислено, — побързай. Върни се.“
Киврин прерови отново торбичките на Имейн. Жълтото прахче беше сяра. По време на епидемии лекарите бяха използвали и нея: бяха я горили, за да пречистват въздуха. Киврин си спомни и нещо, което беше учила по История на медицината: че сярата убива определени бактерии, макар че не можеше да се сети дали това важеше само за серните смеси. При всички положения беше по-безопасна от спукването на бубоните.
Тя поръси малко от прахчето върху огъня, за да види какво ще стане. Вдигна се жълтеникав облак, който започна да дразни гърлото й дори през маската. Писарят започна да се задушава, а Имейн, дръпнала се надалеч в ъгъла, изпадна в продължителна суха кашлица.
Киврин се беше надявала, че миризмата на развалени яйца ще се разпръсне за няколко минути, но жълтеникавият облак остана във въздуха като покров, от който започна да им пари на очите. Мейзри започна да кашля в престилката си и избяга навън, а Еливис отведе Агнес и Имейн на тавана.
Киврин отвори вратата и започна да вее с една от кухненските покривки. След малко въздухът се поизчисти, макар че гърлото й продължаваше да дращи. Писарят продължи да кашля, но Роузмунд спря, а пулсът й така намаля, че Киврин едва успяваше да го напипа.
— Не знам какво да правя — каза Киврин, докато държеше горещата й китка. — Пробвах всичко.
В този момент влезе Рош и също се закашля.