Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
Денят беше прекрасен и свършваше спокойно. След последните вечерни молитви станът се отдаде на почивка. Засветиха хиляди и стотици хиляди огньове, чието трептене гледаха с тревога от отсрещния жванецки замък, защото те бяха заели толкова голямо пространство, та войниците, които бяха ходили на разузнаване, като докладваха какво са видели, казваха „че цялата Молдавия в огньове“ им се струвала. Но колкото повече ясният месец се изтъркулваше все по-нагоре по звездното небе, огньовете, освен тия на стражата, гаснеха, станът утихваше и всред мълчанието на нощта се чуваше само цвиленето на конете и ревът на биволите, които пасяха по тарабанските ливади.
Но на другия ден още призори султанът заповяда на еничарите, татарите и липковците за преминат Днестър и да заемат както градчето Жванец, така и замъка. Храбрият Хероним Лянцкоронски не ги чакаше зад стените, но със своите четирийсет татари, осемдесет киевци и една собствена шляхтичка хоронгва удари еничарите при брода и въпреки гъстия огън от пушките смути тази най-добра пехота така, че тя почна да се оттегля безредно във водата. Но в това време един чамбул, подпомогнат от липковците, се прехвърли отстрани и се вмъкна в града. Пушеците и виковете предупредиха храбрия пан подкоможи, че градът е вече в ръцете на неприятеля, затова той заповяда да се оттеглят от брода, за да отидат на помощ на нещастните жители. Еничарите като пехота не можеха да го преследват, а той летеше с пълна бързина на помощ. И вече пристигаше, когато внезапно неговите четирийсет татари хвърлиха знамената си и преминаха на страната на неприятеля. Настана много опасен момент — чамбулът, подпомаган от липковците, предположи, че измяната ще предизвика бъркотия, та атакува направо и с голям устрем пан подкоможи. За щастие киевците, насърчени от примера на вожда си, оказаха енергична съпротива, а шляхтичката хоронгва бързо разби неприятеля, който и не беше в състояние да оказва отпор на редовната полска конница. Пясъкът пред града веднага се покри с трупове, особено на липковци, защото те по-упорито от обикновените татари оказваха съпротива. Много от тях бяха съсечени и по улиците, след което пан Лянцкоронски, като видя, че откъм водата се приближават еничари, се скри зад стените, но преди това изпрати в Каменец искане за подкрепления.
Падишахът не мислеше още в тоя ден да превзема жванецкия замък, защото правилно смяташе, че ще го сломи за миг при общото прехвърляне на войската. Искаше само да заеме града и понеже предполагаше, че изпратените части са напълно достатъчни за това, не прати повече нито еничари, нито татари. А тия, които бяха вече отсам реката, след оттеглянето на пан подкоможи зад стените отново заеха града и не го палеха, за да може в бъдеще да служи за убежище и на тях самите, и на други части, но започнаха да се разпореждат в него със сабя и кинжал. Еничарите хващаха младите жени за войнишко забавление, а мъжете и децата съсичаха с брадви; татарите бяха заети със задигане на плячка.
Внезапно от кулата на замъка видяха, че откъм Каменец се приближава някаква конница. Щом чу това, пан Лянцкоронски излезе сам на кулата заедно с няколко офицери и като насочи далекогледа си през една бойница, дълго и внимателно гледа към полето и най-сетне каза:
— Това е лека конница от хрептьовския гарнизон, същата конница, начело на която Вашилковски беше ходил в Гринчук. Сигурно и сега е изпратен пак той.
После отново взе да гледа:
— Виждам доброволци; навярно Войчех Хумецки!
А след малко:
— Слава Богу! И самият Володиовски иде, защото виждам драгуни. Ваша милост панове, и ние ще изскочим иззад стените и с Божия помощ не само ще прогоним неприятеля от града, но и ще го отхвърлим отвъд реката!
След тия думи той се затече с всички сили надолу, за да стегне своите киевци и шляхтичите. В това време в града татарите първи съзряха приближаващите се хоронгви, завикаха пронизително: „Аллах!“ и взеха да се събират в чамбул. По всички улици се чу биене на барабани и засвириха пищялки; еничарите веднага се строиха с оная бързина, по каквато малко други пехоти на света биха могли да се сравняват с тях.
Чамбулът излетя извън града като духнат от вятъра и връхлетя срещу леката хоронгва. Самият чамбул освен липковците, голяма част от които пан Лянцкоронски бе избил, беше три пъти по-многоброен от жванецкия гарнизон и пристигащите на помощ хоронгви, поради което не се поколеба да нападне пан Вашилковски. Но пан Вашилковски, невъздържан младеж, който еднакво алчно, както и сляпо се хвърляше срещу всяка опасност, веднага заповяда на хората си да се понесат с най-голям устрем и летеше като вихрушка, без да мисли за броя на неприятелите.