Обвинението

— Сигурно — отвръщам аз.

— Затова ще ви питам без заобикалки. — Жената се е втренчила в мен и притиска с две ръце големия зелен бележник. — Вие ли го направихте? Вие ли убихте оная полицайка?

— Не, госпожо. Не съм я убила аз — натъртвам силно, както никога досега в живота си.

Чакаме реакция. Всички са притихнали, никой не проронва и дума, не задава въпроси. Съдебните заседатели са готови с решението си. Джейми Бъргър отива при писалището и събира книжата си. Подрежда ги и ги удря леко о масата, да станат на купчинка. Сетне вдига очи. Гледа един по един съдебните заседатели, накрая и мен.

— Нямам повече въпроси — оповестява прокурорката. — Госпожи и господа!

Отива при парапета, навежда се напред и се взира в съдебните заседатели, сякаш разглежда огромен кораб, както всъщност си е. Именно жената в роклята на цветя и колегите й ще ме преведат през опасните бурни води.

— По професия съм търсачка на истината — описва себе си Бъргър с думи, каквито не съм чувала от устата на прокурор. — Моята свещена задача е да намеря истината, само истината и нищо друго, освен истината, а после да я отстоявам. За това и бях помолена да дойда тук, в Ричмънд: за да разкрия пълната неоспорима истина. Всички вие сте чували, че правосъдието е сляпо. — Тя изчаква заседателите да кимнат. — Така е, правосъдието е сляпо, но само доколкото е длъжно да бъде напълно безпристрастно, непредубедено, справедливо към всички. Ние обаче не сме слепи за истината, нали? — пита прокурорката и оглежда едно по едно лицата. — Видяхте какво става в тази съдебна зала. Сигурна съм, разбрахте какво става в тази съдебна зала и сте всичко друго, но не и слепи. Наистина трябва да сте слепи, за да не видите очевидното. Тази жена — гледа ме отново тя и ме сочи, — доктор Скарпета, не заслужава да я подлагаме повече на разпит, на съмнения, на мъчителни въпроси. Ако искам съвестта ми да е чиста, не мога да го позволя. — Бъргър млъква. Съдебните заседатели я гледат, без да мигат, като омагьосани. — Госпожи и господа, благодаря ви, че изпълнихте гражданския си дълг, че отделихте от времето си, че изявихте желание да сторите каквото е правилно. Сега можете да се върнете на работа, вкъщи при семействата си. Обявявам заседанието за закрито. Не повдигам никакво обвинение. Приятен ден!