Измамата Прометей
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Измамата Прометей». Краткое содержание книги:
Но се оказа, че някъде към края на 1985 година щастието наистина го напуска.
Всичко се бе променило. Захласнат като в увлекателно написан роман, Ник седеше на студения бетонен под и четеше доклад след доклад. Според вътрешните финансови комисии обратът е бил повече от фатален, просто невероятен.
Една от най-големите фючърсни сделки, касаеща евродолара, се бе провалила, и само за една нощ Ланкастър бе загубил три милиарда от парите на банката, на практика повече от наличните й активи.
„Меридит Уотърман“ се бе оказала неплатежоспособна. Оцеляла век и половина, минала през най-тежките финансови кризи, преживяла дори Голямата депресия, сега изведнъж най-старата американска банка бе на път да фалира. И то по вина на Ричард Ланкастър.
— Боже мой… — шепнеше Елена, а очите й поглъщаха докладите, които Ник й подаваше. — Обаче… това никога не е било съобщавано на обществеността… вестниците не са писали нищо такова?
Брайсън бе не по-малко удивен и само клатеше глава.
— Факт! Нищо не е излизало в печата.
Как бе възможно?
Ник погледна часовника отново. Бяха минали два часа! Просто злоупотребяваха с късмета си.
И тогава Брайсън се досети, очите му се разшириха и той изтърси:
— О, че то е съвсем ясно!
— Какво е ясно?
— Намерили са си благодетел, който е предотвратил фалита. Някой, който в последния момент е налял пари в банката. Затова няма и никаква информация за постъпления след 1985 г.
— Какви ги говориш, Никълъс?
Брайсън трескаво затърси кутия, която бе зърнал още в началото, но бе пренебрегнал. И скоро я намери; на капака пишеше: „Съдружници, дялове, назначения“, а вътре имаше една-единствена тънка папчица. Тя съдържаше четиринайсет правно оформени документа, също тънички — по не повече от три страници.
Всеки бе озаглавен по един и същи начин. Ник се зачете и сърцето му заби още по-силно. Макар и да се досещаше какъв е смисълът, не можеше да откъсне очи от съдържанието.
— Никълъс, какво четеш?
Той цитира няколко фрази на глас:
— … долуподписаният съдружник удостоверява със самолично поставения си подпис, че продава, съответно преотстъпва правата, собствеността… като съсобственик в банката… съгласно сключения документ правата преминават… и т.н.
— Обясни ми по-просто, Ник!
— През ноември 1985 г. всичките 14 съдружници или банкови партньори на „Меридит Уотърман“ подписват юридически документ, по силата на който продават дяловото си и всякакво друго участие в нея — обясни Брайсън с дрезгав глас. — Всеки от тях е носел лична отговорност за направения от Ланкастър дълг, който надвишавал три милиарда долара. Очевидно не са имали избор — били са притиснати в ъгъла и е трябвало да разпродадат участието си.
— Но какво да разпродадат, като в банката вече е нямало нищо?
— Просто името — една празна банка, като черупка без съдържание.
— А купувачът…?
— Не знам точно как е станало, но всеки от съсобствениците получил по един милион долара. И е било чист късмет да получи и толкова. Защото новият собственик поел огромен дълг. Можел е да си го позволи… Важно условие за продажбата било всеки бивш партньор да подпише конфиденциално споразумение, с което се задължава да пази пълна тайна относно продажбата, нещо като клетвена декларация. Иначе щял да загуби въпросната сума от един милион, която трябвало да бъде изплатена на части в течение на пет години.
— Ама това е толкова… странно! — възкликна Елена. — Може би не съм разбрала… излиза, че през 1985 г. „Меридит Уотърман“ тайно е продадена на един-единствен човек? И никой не е знаел за този факт?
— Точно така.
— Но кой е купувачът? Кой е бил толкова ненормален, че да сключи подобна сделка?
— Бил е играч, пожелал да стане таен собственик на престижна, високоуважавана финансова институция, която да използва по различни начини за собствените си цели. Всъщност параван за незаконни разплащания по цял свят.