Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
— Никакви — съгласи се Лекран и двамата с Ренсиал тръшнаха Френтис в краката на арисая.
— Мислех, че може би ще се справи с поне един от вас — каза онзи, извади кинжал, клекна и потропа три пъти с дръжката по капака на шахтата.
Лекран сведе очи към Френтис и усмивката му този път бе искрена.
— Изглежда, легендата за него далеч надминава уменията му.
Арисаят изсумтя и се отдръпна, когато капакът на шахтата бе повдигнат и отместен настрани от невидими ръце, после даде нетърпеливо знак на Лекран.
— Сваляйте го, имаме работа.
— А, не — каза Лекран на арисая, привличайки погледа му, докато инструктор Ренсиал пристъпи зад него. — Твоята вече е свършена.
Кинжалът на Ренсиал сряза светкавично гърлото на мъжа и го остави на колене върху паважа, с процеждаща се между пръстите му кръв, докато надаваше задавен смях на ужасена изненада. Главата на един арисай се подаде от шахтата и той се хвана за ръбовете ѝ, за да се измъкне навън, но рухна сред пръски кръв, когато брадвата на Лекран се стовари отгоре му.
— Хайде, мързеливи копелета! — извика Греблото и изскочи от сенките, като размахваше бясно ръце. Текрав изникна в другия край на улицата с десетина от носачите си, всеки от които търкаляше по едно буре.
Лекран вдигна към устните си тръба и изсвири една-единствена дълга еклива нота. Градът около тях оживя, когато бунтовниците се отзоваха на сигнала; лумнаха факли и хора се затичаха към предварително определените им позиции с оръжие в ръка.
Френтис рискува да надникне в черния отвор на шахтата и дръпна рязко глава, когато оттам излетя нож, който го пропусна на косъм. Чу шумно цамбуркане на множество крака във водата, но никакви гласове, никакъв признак на тревога или паника, което го доведе до едно неприятно заключение: „А може би те не чувстват страх.“
— Колко? — попита Текрав, като спря бурето си до шахтата.
— Всичкото — каза Френтис.
Текрав обърна бурето и Лекран строши капака му с един удар на брадвата. В шахтата плисна масло за лампи. Преобърнаха бурето, за да го изпразнят, после направиха същото със следващото. Останалите носачи ги подминаха, търкаляха буретата си към другите шахти в града.
Френтис вдигна очи към покрива на склада, където стоеше Иллиан и размахваше факла в потвърждение, че всички шахти вече са заобиколени от техни бойци, и каза на Текрав:
— Няма какво да чакаме.
Главният интендант пристъпи напред с мрачно, но решително лице и вдигна една горяща факла.
— За Лемера — каза той. Факлата изчезна в дупката и оттам моментално лумна колона от жълт пламък, висока поне десет стъпки, която след няколко секунди се смали. Френтис се помъчи да прецени резултата. „Нищо. Нито един писък.“
Остави Греблото и неговия отряд да пазят горящата шахта и с Лекран и Ренсиал изтичаха до следващата, където Ивелда и половината гарисаи се бяха скупчили и гледаха, докато носачите изливаха в канализацията още лампово масло. Оттам се разнесе силната воня на горящо масло, заедно със сгъстяващ се облак дим, но нищо не наруши зловещата тишина.
— Ако са там долу, братко — каза Ивелда, — значи знаят как да умират тихо.
Френтис се обърна, когато от шахтата долетя вик, и видя как един от гарисаите залитна назад със забит в рамото му кинжал. В същото време от канализацията излетя мъж, изхвърлен от другарите си, и се издигна на пет стъпки във въздуха, пръскайки блестящ дъжд от вода и масло. Щом стъпи на земята, мечът му засвятка и той посече един гарисай и рани друг, преди в гърдите му да се забие алебарда.
Още двама арисаи бяха изхвърлени от канализацията бързо един след друг; от въртящите им се фигури пръскаше масло, докато сечаха наоколо, мъчейки се да изтласкат гарисаите от шахтата. Единият бе посечен бързо, но другият продължи да се бие — парираше ударите и нанасяше рани със смъртоносна прецизност. Френтис се втурна напред, отби меча на арисая и нанесе в нагръдника му ритник, който го отхвърли към шахтата. Мъжът обаче се задържа, разперил ръце и крака, а другарите му протегнаха ръце отдолу, за да го тласнат обратно в битката. Ухиленото му лице беше втренчено във Френтис с открито предизвикателство.
Френтис грабна факла от един от гарисаите и я хвърли върху гърдите на арисая, а после, докато пламъците го обгръщаха, пристъпи напред и го натисна с крак, за да го прати обратно в пропитата с масло канализация. Този път изригналата огнена колона беше по-висока и лъхналата жега опърли косъмчетата по ръцете на Френтис, докато залиташе назад.
Някаква врява привлече вниманието му към пристана и той видя плътен куп бойци, който се мъчеше да удържи група арисаи, излезли от една от по-големите отходни тръби. Численото предимство им помагаше да възпират мъжете в червено, но с всяка секунда се появяваха все повече от тях и всеки удар на мечовете им отнемаше нечий живот.