Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
— Е, значи Лиеза те харесва.
Рева се обърна и видя, че жената сега се обръща директно към нея. Ръцете ѝ бяха загърнати в плата и ярко петънце кръв се разстилаше от иглата, забита в пръста ѝ. Дори да го усещаше, тя с нищо не го показваше; усмихна се на Рева с явно искрена топлота, след което стана и се приближи към нея.
— Мога да усетя извънредно дълбоката ѝ почит — каза императрицата и спря току извън обсега на веригите ѝ. Беше с няколко сантиметра по-висока от Рева, а фигурата ѝ — здрава и атлетична. Изглеждаше малко над двайсетгодишна, но един поглед към очите ѝ стигаше, та Рева да разбере, че се намира в присъствието на нещо много по-старо. Нещо, за което знаеше с мрачна увереност, че притежава дар, който Вейлин беше загубил при Алтор.
— Но дали е взаимна, чудя се? — Жената килна глава и затвори очи, сякаш се вслушваше в нещо, а усмивката ѝ стана бледа, замислена. — Ах. Лиеза, скъпа, толкова съжалявам, но сърцето ѝ е заето от друга. Все пак изпитва искрица похот към теб, ако това ще ти е някаква утеха. Любовта може да завладее сърцата ни, но телата ни винаги ще се владеят от похотта. Тя е предателят, който се таи във всяка душа. — Тя отвори пак очи и усмивката ѝ изчезна, когато се намръщи с внезапно объркване. — Това мои думи ли бяха? Или съм го прочела някъде?
Известно време стоя видимо озадачена, без да помръдва, освен някоя тръпка, пробягваща по лицето ѝ, очите ѝ се стрелкаха рязко насам-натам, устата ѝ шаваше в беззвучен диалог, а после объркването ѝ изведнъж изчезна, също толкова внезапно, колкото беше дошло.
— Бродерия — каза тя и вдигна гергефа с нескопосаното си произведение. Рева забеляза множество кафеникави петна по плата и засъхнала кръв по пръстите на императрицата. — Богатите жени на Миртеск се славеха с нея. Баща ми смяташе, че това е най-подходящият начин да си прекарва времето една млада дама от добро потекло. — Императрицата погледна тъканта и въздъхна обезсърчено. — Но не и в моя случай. Това беше първото от многото разочарования на баща ми. Но все пак ставам по-добра, не мислиш ли?
Протегна гергефа на Рева да го огледа. Между кървавите петна Рева различи малко зелен и червен конец, събрани стегнато в нещо, което би могло да е смътно подобие на цвете.
— И сляпа маймуна би се справила по-добре — каза тя.
Робинята, Лиеза, пак ахна, клепките ѝ затрепкаха бързо и тя сведе поглед; не искаше да гледа онова, което ще последва.
— О, стига си мяучила — каза ѝ императрицата и завъртя очи. — Не се тревожи, на обекта на твоето обожание му предстоят още много дни сред живите, сигурна съм. Разбира се, колко точно, зависи от нея.
Погледът ѝ се върна на Рева и очите ѝ заблестяха.
— Няколко от моите войници оцеляха при Алтор, знаеш ли? С цената на големи страдания и несгоди се добраха до Варинсхолд преди падането му. Генерал Мирвек, който беше педантичен човек, прилежно записа разказите им, преди да ги екзекутира. В края на краищата такива фантасмагории само биха смутили хората му. Разбираш ли, те говорели за вещица в Алтор, направена непобедима от силата на своя бог; тя имала меч, който можел да реже стомана, и омагьосан лък, който никога не пропускал целта. Един даже твърдял, че я бил виждал, и макар и полупобъркан, дал нейно подробно описание.
Рева си спомни пленника, когото бяха извлекли на брега на сутринта след отбиването на първата голяма атака — потръпваща ококорена човешка развалина. Колкото и да е странно, осъзна, че съжалява за смъртта му. Вярно, воларианците бяха чудовища, но тази уплашена, опустошена душа не представляваше по-голяма заплаха от дръгливо куче.
— Елвера — продължи императрицата. — Те откраднаха името ми и го дадоха на теб. Би трябвало да съм ядосана. Знаеш ли какво означава?
— Вещица — каза Рева. — Или магьосница.
— „Магьосница“ е глупава дума, без никакъв смисъл, защото магията е само приказка. Заклинания, изписани в древни книги, зловонни бъркочи, които не правят нищо друго, освен да разбунтуват стомаха. Не, аз винаги съм предпочитала „вещица“, макар че значението се променя леко на диалекта на хората, които ме именуваха Елвера. Разбираш ли, те даваха власт на онези с най-голяма сила, независимо от източника ѝ. Било то бойно умение или онова, което вашият народ нарича Мрачното. Силата си е сила, така че името Елвера може да се преведе също и като „кралица“. — Тя се засмя тихичко. — Когато войниците ми са те нарекли вещица, са те нарекли също и кралица.
— Аз си имам кралица.