Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
332 MEDIUM
ствените си интереси. От там идвали и характерните напрежения и предателствата във феодалното общество.
феодалното общество се състояло от плътна мрежа от договорни взаимоотношения, които свързвали най-висшите с най-низшите в кралството. На най-високото ниво даването на феодално владение включвало договор между суверена и неговите “главни наематели”, тоест с бароните, владеещи главните провинции в кралството. Но чрез “подраздаването на феодалните владения” главните наематели можели да даряват със земя свои собствени наематели; а после поднаемателите можели да даряват следващи наематели; и така нататък, надолу по линията. Повечето хора, които били васали по отношение на “по-висшите” от тях, действали като господари по отношение на “по-низшите”.
феодалните договори били записвани за потомството в грамоти и документи, макар че малко от тях от ранния период са оцелели:
В името на св. Троица… Амин. Аз, Луи, по Божия милост крал на французите, с настоящото известявам на всички присъстващи, че в наше присъствие граф Анри от Шампан отстъпва феода Савини на Бартоломю, епископ на Бевю, и на неговите наследници. И за този феод споменатият епископ дава обещание и поема ангажимента за един рицар, за мирови съдия и за служба на граф Анри… и се съгласява, че епископите ще действат по същия начин. Направено в Мант в годината от Въплъщението 1167… и дадено от ръката на Хю, канцлера11.
На местно ниво феодалните владения на принцовете и бароните били отразявани в съглашения за местни имения. В този случай господарят на имението дарявал парче земя на всяко от своите крепостнически семейства в замяна на служба под формата на безплатен труд в неговото имение. Крепостничеството, представляващо сделка между свободен и несвободен, било лишено от много от взаимните задължения при отдаването на владения. Но тъй като представлявало договор за отдаване на земя срещу служба и защита срещу вярност, било базирано върху подобни принципи. То не трябва да се бърка с обикновеното робство. В някои части от Европа - например в Южна Италия - крепостните давали клетва за вярност пред своя господар както рицарите пред своя сеньор.
При тази мрежа от договорни взаимоотношения феодалното общество станало изключително йерархично. Договорът от Вердюн от 843 г. затвърдил принципа, че “всеки човек трябва да има господар”. Поне на теория единствените хора, които притежавали абсолютна независимост, били папата и императорът и те били васали на Бога. Опитите да се опише това положение на нещата са довели до концепции като тази за “феодалната стълбица” или за “феодалната пирамида”, където владетелят на страната седи весело върху спретнато подредени пластове от наематели и поднаематели, и подподнаематели… чак до крепостните на дъното. Подобни модели подвеждат чрез изкуствената си подреденост и симетрия. В действителност феодалното общество било построено върху една объркана маса от конфликтни зависимости и лоялности, осеяни с изключения и права, където някога ясните линии на служба били объркани от поколения на оспорвани привилегии, оспорвани права и полузабравени задължения. То определено е било йерархично, но в никой случай не подредено и симетрично.
£
СРЕДНОВЕКОВИЕТО
333
Размерът на оцеляването на allodium, “свободно наследяваната земя”, също бил много неравномерен. В някои региони, като бъдещата Швейцария, свободно наследяваната земя била нещо обичайно; в други, като Северна франция, тя буквално изчезнала. По-обичайно било съществуването на една ужасяваща бъркотия от феодални и свободно унаследявани имения и на семейства, които държали част от своята земя във феодално владение, а част от нея притежавали напълно. За феодалното съзнание свободното унаследяване на земята било отклонение. Понякога то било наричано feodum solis, “феодално владение на слънцето”. От психологическа гледна точка обаче последствията били прости. Почти всички се обуславяли от положението си в социалния ред, подплатено с техните законови и емоционални връзки на зависимост. Тези връзки им давали степен на сигурност и безспорна рамка на идентичност; но те също така правели индивида уязвим към експлоатация, репресии и неволно невежество. “Онова, което характеризира средновековния свят в контраст със съвременното общество, е липсата на индивидуална свобода”12.
Може също така да се предположи, че чувството за безсилие по отношение наличния живот засилва отдаденостга на средновековния човек към религията - особено силната му вяра в задгробния живот и болезнения култ към смъртта.