Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
Докато англичаните се биели с датчаните, останалата част от Британските острови станала свидетел на дълга и заплетена борба между викингите и келтите. Нестабилните федерации от северняци се биели с нестабилните съюзи на келтските принцове. След един век на хаос те най-накрая взели връх под ръководството на легендарния Бриайн Боройме (Брайън Бору, упр. 1002-14), който оставил кралството да бъде оспорвано между клановете О’Брайън, О’Нийл и О’Конърс. Последвала епоха, в която ирландците отново управлявали цяла Ирландия, без да бъдат предизвикани в продължение на 150 години. Ard Rih ,или “Висшият крал” на Ерин, имал власт над понизимте крале на “Петините” Мийт, Мюнстер, Лейнстер, Ълстър и Конаут; древните Закони Брехън, възникнали още в предисторически времена, били записани, за да осигурят твърда рамка на административната практика и социалната политика; и традиционният живот на fine или “клановете” бил контролиран от събранията, съдиите и нарастващото влияние на все по-институционапизираната църква. В Уелс келтските държавички били заклещени между викингите от бреговете и непрестанният английски натиск по сухоземните граници. От VIII век нататък те били задържани зад голямата дига, построена от Офа, крап на Мерсия, и до голяма степен били откъснати от своите сънародници в Страчклайд и Корнуел. Те открили своите герои и временни върховни господари в лицето на легендарните Родри Мавр (Родерик Велики, поч. 877) и Груфид ап Ливелин (Грифит, поч. 1063). [llanfair]
328
MEDIUM
В Северна Британия галският крал Кинтире, Кенет Макалпин (поч. около 860 г.) бил първият, който обединил пиктите и окотите и така дал началото на идеята за обединена “Шотландия”. След това пламнала тристранна борба между галите от планините, англичаните от низините и норвежците от външните острови. През 1040 г. Мак-бет, лорд на Морей, за когото се говори, че пътувал на поклонение до Рим, решил да убие Дънкан, краля на скотите:
Туй наше вечно “утре”, “утре”, “утре” пълзи от ден на ден с крачета ситни, дорде изфизе сетната частица на срока ни. А всички наши “вчера” са светели по пътя на глупци към мухъла на гроба. Пф, угасвай, свещице кратка! Тоз живот е само една нещастна движеща се сянка, актьор бездарен, който се явява, измъчва и излъчва своя час на сцената и след това изчезва.
История, разказана от луд, със много шум и бяс, в която няма ни капка смисъл…5
Историята на британските келти е записана от техните бардове и от летописци като Марианус Скотус (около 1028-83). Тя не представлявала голям интерес за англичаните, като Уилям Шекспир, до една много по-късна дата.
Насред хаоса петте франкски кралства се разделяли трайно и всяко било оставено да се грижи само за себе си. В Нейстрия кралската власт западнала до степен, при която във всяко от по-големите графства започнали да се появяват наследствени феодални владения - в Тулуза (862), във Фландрия (862), в Поатие (867), в Ан-жу (870), в Гаскония, Бургундия и Оверн. Те били ядката на по-късните френски провинции. През 911 г. Шарл Простия, крал на франция, отклонил викингската заплаха, като подписал договора от Сен Кпер сюр Епт с морския крал - ветерана Хролфе или Роло. Произходът на “Нормандия”, изглежда, е легнал в основата на френската версия на “Danelagh” в Англия. В източното кралство Арнулф от Каринтия очистил Германия от норвежците, но като вкарал на тяхно място маджарите. Едно кралство в Горна Бургундия изкристализирало около двора на граф Рудолф в Сен Морис/Мориц, а в Долна Бургундия се появило кралството на граф Бозо от Арл. В Италия, където мавърските “сарацини” от Сицилия изпълнявали ролята на викингите, последователните нашествия на византийците през 874-95 г., на нейстрианците през 877 г. и австра-зийците през 894-6 разбили на парчета цялата политическа власт. До 900 г. граф Бе-ренгар от фриули останал единствен владетел след процес на кървави елиминации. Западните историци често описват тези финални десетилетия от IX век като “най-тъм-ния час” от Тъмните епохи.