Джурасик парк & Изгубеният свят

— Каквото и да означава това — отбеляза Малкълм и сви рамене.

— Не знаем със сигурност, а материалът не е достатъчен, за да разберем. Между другото можеш ли да намериш още?

— Вероятно — отвърна той.

— Откъде? От зона Б?

Малкълм я изгледа учудено.

— Зона Б?

— Е, това е написано върху етикета. — Елизабет смени диапозитива. — Трябва да отбележа, че е доста интересен. Тук, в зоологическата градина, непрекъснато слагаме подобни знаци на животните и познаваме търговските марки, които се продават по света. Такъв като този не е виждал никой. Размерът му е горе-долу колкото нокътя на палеца ти. Равна пластмасова външна повърхност, прикрепя се с щипка от неръждаема стомана, покрита с тефлон. Тя е много малка. Животното възрастен екземпляр ли беше?

— Предполагам — отвърна Малкълм.

— Значи етикетът е бил на животното доста време, откакто е било малко. Това се потвърждава и от степента на износване. Забележи вдлъбнатините по повърхността, които са доста странни. Материалът е дуралон. От него правят каски за футболистите. Той е удивително издръжлив, така че не може да са се получили вследствие на нормално износване.

— А как?

— Почти сигурно са резултат на химическа реакция, като допир с киселина, вероятно в аерозолна форма.

— Например вулканични изпарения.

— Възможно е, особено като вземем предвид и останалото, което открихме. Забележи, че етикетът е доста дебел. И е кух.

— Кух? — повтори Малкълм и се смръщи.

— Да. Вътре има кухина. Не искахме да я отваряме, затова направихме рентгенова снимка. Ето. — Диапозитивът пак се смени. Малкълм видя плетеница от бели линии и кутийки.

— Корозията е значителна, може би пак заради киселите изпарения, но няма съмнение какво е било. Миниатюрен радиоизлъчвател, Малкълм. А това означава, че това необикновено животно, този топлокръвен гущер или каквото е било, е било белязано и отглеждано от някого още от раждането му. Тъкмо това обезпокои хората тук най-много. Някой отглежда тези животни. Как е възможно това?

— Нямам никаква представа — отговори Малкълм.

Елизабет Гелмън въздъхна.

— Ти си един лъжлив кучи син.

Малкълм протегна ръка.

— Може ли да си получа пробата?

— Иън! След всичко, което направих за теб?

— Ще ми я дадеш ли?

— Мисля, че ми дължиш обяснение.

— Обещавам ти, че ще ти го дам. След около две седмици. Ще платя една вечеря.

Елизабет подхвърли на масата пакет от сребристо фолио. Той го взе и го мушна в джоба си.

— Благодаря ти, Лиз. — Изправи се, за да си тръгне. — Не ми се ще да бързам, но трябва да се обадя по телефона незабавно.

Отправи се към вратата, а Елизабет попита:

— Между другото как е умряло това животно, Иън?

Той спря.

— Защо питаш?

— Защото когато изследвахме клетките от повърхността, открихме няколко чужди клетки под епидермалния слой. От друго животно.