Спенсървил [bg]

Черепът на Клиф изхрущя, очите му изхвръкнаха от орбитите си, от носа му бликна кръв и той се просна на дивана. Ани пусна ръжена на пода и погледна Кийт.

— Всичко е наред… — промълви той и тихо продължи да й говори, като в същото време заобиколи дивана. Тя колебливо пристъпи към него, после направи по-широка крачка, но веригата се опъна и тя залитна. Кийт я хвана за ръцете, нежно я отведе при стола и я накара да седне. Съблече си ризата, наметна я на раменете й и я погали по бузата.

— Всичко е наред.

Отстъпи назад и взе ръжена. После се върна при дивана, замахна и с всичка сила удари Бакстър по вече разбития череп. Разсеяно забеляза, че ченгето е по бельо, че кожата му е бяла и че сфинктерът му се е отпуснал.

Кийт хвърли ръжена на пода и се завъртя към Ани.

— Убих го — тихо каза той.

Тя не отговори.

— Убих го, Ани. Мъртъв е. Всичко свърши.

Ани вдигна очи.

Той коленичи пред нея и хвана студените й, лепкави от пот ръце.

— Всичко е наред. Ще се оправиш. Връщаме се в Спенсървил.

Тя кимна и по бузите й започнаха да се стичат сълзи.

— Благодаря ти — рече Ани.

Сега не бе моментът, каза си Кийт, да й благодари, че му е спасила живота, защото искаше да подреди събитията по различен начин в ума й. Той разтри дланите й и я попита:

— Ранена ли си?

— Не. — Ани го докосна по челото, все още мокро от кръв. — Но ти си ранен.

— Нищо ми няма. — Кийт видя синините на лицето и краката й. Очите й изглеждаха добре, макар че кожата й беше бледа и студена. Докато стискаше ръцете й, той усети, че пулсът й е ускорен, но постоянен. — Добре си. Ти си издръжливо момиче.