Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
— Вероятно прекаляването с молитви лишава човек от усета му за миризма. Непременно ще попитам Негова върховна святост.
Завеските се полюшваха — вълни от пурпурна коприна.
— Ортън ми каза, че Върховният септон си нямал име — сподели лейди Таена. — Възможно ли е да е истина? В Мир всички си имаме имена.
— О, имал е някога. Като всички. — Кралицата махна небрежно с ръка. — Дори септони с благородна кръв оставят само личните си имена, щом положат клетвите. Когато някой от тях бъде издигнат във Върховен септон, изоставя и това име. Според вярата, той вече не се нуждае от човешко име, защото е станал аватар на боговете.
— Тогава как различавате един Върховен септон от друг?
— Трудно. Трябва да кажеш „онзи дебелият“ или „другият преди дебелия“, или „старият, който умря в съня си“. Винаги можеш да им измъкнеш рождените имена, но ако ги използваш, се обиждат. Напомня им, че са се родили обикновени хора, а това не им харесва.
— Милорд съпругът ми твърди, че този новият се родил с мръсотия под ноктите.
— Така подозирам. По правило Преблагочестивите издигат някой измежду тях, но е имало изключения. — Великият майстер Пицел веднъж я беше въвел в историята, с досадни подробности. — При управлението на крал Белор Блажения за Върховен септон е бил избран прост каменоделец. Обработвал камъка толкова красиво, че Белор решил, че е самият Ковач, прероден в смъртна плът. Мъжът не можел нито да чете, нито да пише и не помнел думите и на най-простите молитви. — Някои все още твърдяха, че Ръката на Белор наредил да го отровят, за да спести притесненията на кралството. — След като той умрял, издигнали осемгодишно момче, отново по настояване на крал Белор. Момчето правело чудеса, заявил Негово величество, макар че дори неговите изцеряващи ръчички не спасили Белор в последния му пост.
Лейди Мериуедър се засмя.
— Осемгодишен? Навярно и моят син може да стане Върховен септон. Той е почти на седем.
— Моли ли се много? — попита кралицата.
— Предпочита да си играе с мечове.
— Истинско момче значи. Може ли да изреди по име всичките седем богове?
— Така мисля.
— Ще го имам предвид тогава. — Церсей не се съмняваше, че има доста момчета, които щяха да окажат по-висока чест на кристалната корона от нещастника, на чиято глава Преблагочестивите бяха избрали да я сложат. „Така става, щом позволиш на глупаци и страхливци да се управляват сами. Следващия път аз ще избера кой да им е началник“. А следващият път можеше и да дойде скоро, ако новият Върховен септон продължеше да я дразни. Ръката на Белор нямаше на какво да научи Церсей за подобни неща.
— Разчистете пътя! — викаше отвън Озмунд Черно котле. — Път за Нейно величество!
Носилката започна да забавя, а това можеше да означава само, че се приближават към билото.
— Трябва да доведете сина си в двора — заговори Церсей на лейди Мериуедър. — Шест години не са малко. Томен има нужда от други момчета. Защо не вашият син?
Джофри изобщо не беше имал близък приятел на неговите години, доколкото помнеше. „Горкото момче винаги беше само. Аз си имах Джайм като дете… и Мелара, докато не падна в кладенеца“. Джоф, разбира се, бе заобичал Хрътката, но това не беше приятелство. Търсеше си бащата, когото така и не бе намерил у Робърт. „Един малък доведен брат би могъл да се окаже точно това, което е нужно за Томен, за да го изтръгна от Марджери и кокошките й“. С времето двамата можеха да станат толкова близки, колкото Робърт и неговия приятел от момчешките години Нед Старк. „Глупак, но верен глупак. Томен ще има нужда от верни приятели, за да му пазят гърба“.
— Ваше величество е много мила, но Ръсел никога не е виждал друг дом освен Дълга маса. Боя се, че ще се обърка в този голям град.
— В началото — съгласи се Церсей. — Но скоро ще го надмогне, като мен. Когато баща ми ме повика в двора, плаках, а Джайм се разгневи. А после леля ми ме накара да седна в Каменната градина и ми каза, че в Кралски чертог няма никой, от когото да се боя. „Ти си лъвица — каза — и всички по-малки зверове трябва да се боят от тебе“. Синът ви бързо ще си възвърне куража. Вие, разбира се, бихте предпочели да ви е подръка, да можете да го виждате, всеки ден. Той е единственото ви дете, нали?
— Засега. Милорд съпругът ми се е помолил на боговете да ни благословят с друг син, в случай че.
— Знам. — Помисли си за Джофри, как бе забил нокти в шията си. В последните си мигове я беше гледал с отчаян зов… един внезапен спомен накара сърцето й да замре: капка кръв, съскаща в пламъка на свещ, грачещ глас, говорещ за корони и плащаници, за смърт от ръцете на валонкар.