Орки

7.

Дружината се скупчи около него, затрупвайки го с въпроси. Онемял от неочакваната атака, Катц само мърдаше с уста.

Хаскеер разбута останалите и го сграбчи за шията.

— Къде? У кого? — крещеше той в лицето на ужасения пикс.

— Внимавай! — викна му Алфрей.

— Задникът му да не сочи към мен! — предупреди Джъп.

— Успокойте се, всички! — нареди Страк.

Хаскеер се сепна и пусна неохотно търговеца на земята. Глъчката постепенно утихна.

— Съжалявам, Катц — рече Страк, разблъска останалите и позволи на търговеца да си поеме дъх.

Пиксът преглъщаше мъчително и масажираше зачервената си шия. Телохранителите му се бяха затичали към групата. Страк разпери ръце срещу тях.

— Всичко е наред! Няма проблем! Катц?

— Да — изграка пресипнало пиксът и даде знак на телохранителите си. — Добре съм.

Те спряха и след кратко колебание се разпръснаха.

Страк положи ръка на рамото на Катц. Той видимо потрепери.

— Не трябваше да се държим по този начин, но това, което каза одеве, е много важно за нас. Можеш ли да ни го разкажеш по-подробно?

Катц кимна.

— Твърдиш, че си виждал една от тези. — Страк посочи звездите в краката си.

— Ами да. Една като тях. Само че с различен цвят и различен брой лъчи. Инак бе от същия тип.

— Сигурен ли си?

— Беше преди няколко месеца.

— Къде?

— В Гривеста гледка. Знаеш ли го?

— Селище на пантеонисти, далеч на юг.

— На самия край на полуострова. Сега там се строи усилено и мястото е подходящо за търговия.

— Какво се строи?

— Не сте ли чували?

— Какво да сме чували?

— Там има изригване на енергия от земята. Доста е голямо. Опитват се да го уловят, да съхранят по някакъв начин магията.

— И успели ли са?

— Не зная. Когато си тръгвах оттам още не бяха готови. Ако питаш мен, няма да успеят. Досега никой не го е правил. Както и да е, там строят някаква светиня, нещо като храм и вътре видях звездата. На пантеонистите никак не им беше приятно, че съм я зърнал. Веднага ме изгониха. — Той погледна към подредените на тревата звезди. — Какво представляват тези неща?

— Някои ги наричат инструментуми.

— Инстру… това са инструментумите?!

— Чувал ли си за тях?

— Че кой не е? Мислех, че са мит. Не може да са истински.

— Ние смятаме, че са.

— В Марас-Дантия са ми попадали много «истински» реликви. Повечето от тях не се оказваха такива.

— Тези обаче са.

Странни пламъчета заблестяха в очите на търговеца.

— Ако действително са истински, сигурно ще струват цяло състояние. Стига да им намериш купувач. Защо не ми позволите да бъда ваш посредник и…

— Няма да стане — отряза го Страк. — Не се продават.

Катц очевидно не можеше да възприеме подобно твърдение.