Последният жив [Last Man Standing - bg]

Когато чу багажника да се отваря, Клеър си пое дъх. Чифт яки ръце я сграбчиха и вдигнаха във въздуха. Не беше О’Банън. Клеър знаеше, че той не разполага с такава физическа сила. Наоколо се чуваха звуци на горски животни; сигурно скоро щяха да се скупчат на пир около трупа й. Отначало тя се опитваше да сдържа сълзите си, но после се отказа и ги остави да си текат. Тия хора едва ли щяха да се трогнат.

Тя усети, че мъжът под нея крачи по неравна земя, препъва се, но веднага се изправя и продължава. После стъпките му станаха по-равномерни, сякаш ходеше по асфалт, плочник или нещо такова; изведнъж Клеър чу да се отключва врата. Това донякъде я изненада, защото тя предполагаше, че са насред гората. Може би беше някаква горска хижа, но не — чуваше се шум на машини и плискане на вода. Дали не бяха близо до някой ручей или рекичка? Малък язовир, помпена станция, нещо подобно? Мъжът, който я носеше, се заизкачва или може би заслиза по някакви стълби; с обърканото си чувство за равновесие тя бе загубила и усещането си за посока. Клеър се уплаши, че всеки миг може да повърне, а от притискането на корема й в коравото рамо на мъжа не й ставаше по-леко. Освен това във въздуха се носеше остра миризма на химикали, която не можеше да разпознае — толкова бяха притъпени сетивата й. За миг тя си каза, че ако повърне върху похитителя си, това ще бъде нейното малко отмъщение, но пък може да ускори смъртта й.

Отвори се още някаква врата и те преминаха в следващото помещение. Мъжът приклекна и я положи върху нещо меко, вероятно легло. Докато я бе носил на рамо, полата й се бе вдигнала нагоре, но ръцете на Клеър бяха вързани и нямаше как да се прикрие. Тя усети неговата ръка върху бедрото си и си каза, че той ей сега ще смъкне бикините й и ще я изнасили, но той просто хвана полата й за подгъва и я дръпна надолу.