Последният жив [Last Man Standing - bg]

Бейтс го изгледа продължително.

— Защо не? Но ако видиш нещо, което ти се стори интересно, бих желал да го знам, преди да си напуснал тази стая.

Романо излезе навън и се заприказва с един колега от „Хотел“, който в това време минаваше покрай вратата; Уеб взе папката и я запрелиства. Вътре имаше снимка на Клайд Мейси като млад, с пълна бойна униформа, картечница в едната ръка и гладкоцевна ловна пушка в другата. Изражението на лицето му можеше да обърне в панически бяг мечка гризли. Той се зачете в полицейското му досие, където се изреждаха глобите за превишена скорост, за които му бе споменал Бейтс.

— Освен няколко глоби за бързо каране такъв тип няма нищо друго, така ли?

— Това е животът — отвърна Бейтс. — Или си голям късметлия, или си отваряш очите на четири, или пък и двете.

— А какво знаеш за наетия камион, с който са докарали картечниците?

— Наистина Сайлъс Фрий го е наел. Проверихме в агенцията. Там го помнеха. Седмица по-късно ги уведомил, че автомобилът е откраднат.

— Колко удобно! — отбеляза Уеб.

— Така постъпват всички, които замислят нещо голямо. Наемат кола, после уведомяват агенцията, че е открадната. А в това време са я скрили някъде и я тъпчат с експлозив, за да я гръмнат. Или в нашия случай с картечници.

— Наетият камион е сигурно доказателство, че „Свободните“ имат пръст в случилото се с „Чарли“ — каза Уеб.

— А след снощи такова доказателство ще ни бъде нужно — заяви многозначително Бейтс.

Уеб обърна на следващата страница и устата му пресъхна. Той вдигна папката и я показа на Бейтс:

— Какво е това?

— А, това тук е голям майтап. „Свободните“ издавали вестник, моля ти се. Предполагам, че за да пропагандират убийствата и гадориите си. Тоя вестник е сравнително отскоро, поне преди не го бях чувал. Вече са го качили и в интернет, можеш ли да си представиш?

Уеб не чу последната му забележка. Той седеше неподвижен, вторачил поглед в заглавието на вестника, изписано с големи букви по цялата ширина на страницата.

„Проклятие и триста дяволи“. Така се казваше вестникът на „Свободното общество“. Същите думи, които Кевин Уестбрук бе изрекъл онази нощ в тъмната уличка.