Отмъщението на Монца
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Светът на първия закон #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-211-2
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Отмъщението на Монца». Краткое содержание книги:
Честно казано, той нямаше никакъв успех в изпълнението и на най-малката част от крайно амбициозната поръчка на херцог Орсо да убие поне шестима глави на държави и един капитан-генерал. Неуспешният му опит да отнеме живота на Муркато в деня на триумфалното й завръщане в Талинс, който бе завършил с две случайни жертви и сецване на гърба, беше първият от няколко провала.
Беше успял да се вмъкне в едно от най-прочутите шивашки ателиета през разхлабен прозорец и да постави трън от америнд в корсажа на изумрудена рокля, предназначена за графиня Котарда от Афоя. Уви, опитът на Морвийр с роклите беше силно ограничен. Ако Дей беше с него, щеше да забележи, че роклята е прекалено широка за хилавата им жертва. Графинята се появи на вечеря в ослепително здраве, а изумрудената й рокля предизвика сензация. По-късно Морвийр с разочарование научи, че изключително дебелата жена на един от видните търговци поръчала зелена рокля при същия шивач, но не могла да присъства на вечерята поради мистериозно заболяване. Състоянието й се влошило и за жалост жената починала за часове.
Пет вечери по-късно, след неприятен следобед, прекаран в купчина въглища — дишаше през тръбичка, — успя да поръси стридите на херцог Лироцио с паешка отрова. Ако Дей беше с него, можеше да предложи да изберат по-обикновена храна, но Морвийр не можа да устои на най-изтънченото ястие. За съжаление херцогът се бе почувствал зле след обилния обяд и на вечеря бе хапнал само малко хляб. Стридите били дадени на кухненската котка, която починала.
Следващата седмица, представяйки се отново за търговеца на вино от Пуранти Ротсак Рийвром, успя да се вмъкне на обсъждане на митата, председателствано от канцлер Соториус от Сипани. По време на обяда завърза разговор за гроздето с един от секретарите на стария политик и със задоволство успя сръчно да тръкне набръчканото ухо на Соториус с екстракт от леопардово цвете. Остана с голям ентусиазъм да наблюдава края на срещата, но канцлерът упорито отказваше да умре. Даже показваше всички признаци на непоклатимо здраве. Морвийр предположи, че Соториус спазва подобен на неговия сутрешен ритуал и вероятно има имунитет към значителен брой отрови.
Но Кастор Морвийр не беше човек, който се отказва след няколко спънки. Беше изстрадал доста през живота си и не смяташе да променя похвалния си стоицизъм само защото задачата изглежда непосилна. С оглед на приближаващата коронация реши да се съсредоточи върху основните мишени: Великия херцог Рогонт и неговата любовница, омразната му бивша работодателка, а сега Велика херцогиня на Талинс, Монцаро Муркато.
Определено не можеше да каже, че нещо бе спестено, за да може коронацията да живее дълго в паметта на Стирия. Сградите около площада бяха прясно боядисани. Каменната платформа, където Муркато беше изнесла тъпата си реч и където Рогонт възнамеряваше да посрещне аплодисментите на поданиците си като крал на Стирия, беше оградена с нови мраморни плочи и позлатен парапет. По фасадата на Сградата на Сената висяха работници и я украсяваха с гирлянди от бели цветя — превръщаха я във величествен храм на суетата на Великия херцог на Осприя.
Като работеше в потискаща самота, Морвийр се снабди с дрехите, инструментите и документите на един пътуващ дърводелец, пристигнал в града да си търси работа и съответно не липсващ на никого. Вчера се бе вмъкнал в Сградата на Сената с тази гениална маскировка, за да огледа мястото и да състави план. Докато го правеше, беше свършил и малко работа по една балюстрада с почти подозрително умение. Определено го биваше в дърводелството, но никога не си позволяваше да забрави, че основната му професия си остават убийствата. Днес се бе върнал, за да изпълни сложната си схема. И да екзекутира Великия херцог Рогонт.
— Добър ден — изръмжа на един страж, докато минаваше през широката порта заедно с останалите работници, връщащи се от обяд. Хрупаше ябълка и гледаше навъсено: изражение, присъщо за хората, отиващи на работа. Предпазливостта винаги на първо място, но когато заблуждаваш някого, са необходими изключително самочувствие и простота, за да се постигнат най-добри резултати. Практически не получи никакво внимание от страна на този страж, както и от страна на онези в дъното на вестибюла. Дояде ябълката и прибра огризката в кутията с инструментите. За един кратък момент се натъжи, като си представи колко щеше да й хареса на Дей.
Сградата на Сената беше отворена към небето, защото величественият купол беше рухнал преди векове. Три четвърти от огромното кръгло помещение бяха изпълнени с концентрични редове седалки, достатъчни да поберат около две хиляди от най-знатните зрители. Всяко мраморно стъпало беше по-ниско от задното и така формираха нещо като амфитеатър, а по средата имаше пространство, където древните сенатори изнасяли речи. Там беше издигната кръгла платформа от инкрустирано дърво, боядисано с изключителна детайлност, с гирлянди от дъбови листа над натруфен златен стол.