Книгата на живота

— Сигурна ли си, че искаш да се въвлечеш в това? — попитах Линда.

— Абсолютно. Лондонският сбор не се е въвличал в нищо наполовина така вълнуващо, откакто бяхме призовани да помогнем за осуетяването на кражбата на кралските бижута през хиляда деветстотин седемдесет и първа. — Линда потри ръце, предвкусвайки приключението.

Благодарение на контактите си в лондонския подземен свят на гробокопачи, каналджии и водопроводчици Андрю се беше сдобил с подробни планове на плетеницата от тунели и рафтове, образуващи хранилището на Бодлианската библиотека. Той ги разстла на дългата маса в голямата зала.

— Заради коледната ваканция в момента в библиотеката няма студенти и служители — поде Андрю. — Навсякъде обаче има строители. — Той посочи плановете. — Преправят старото подземно хранилище в работно място за читатели.

— Първо преместиха редките книги в „Радклиф“, а сега пък това. — Вгледах се в плановете. — Кога свършва работният ден на екипите?

— Не свършва — отговори Андрю. — Работят денонощно на смени, за да сведат до минимум прекъсванията по време на семестъра.

— Ами ако идем в читалнята и направим поръчка, сякаш е обикновен работен ден за библиотеката? — предложи Линда. — Нали се сещате, попълваме заявката, пъхаме я в пневматичната тръба и стискаме палци. Можем да застанем при конвейера и да я чакаме. Може пък библиотеката да знае как да изпълни поръчка дори и без персонал. — Линда подсмръкна, когато видя колко бях изумена от познанията й за Бодлианската библиотека. — Учих в „Сейнт Хилда“, момичето ми.

— Системата от пневматични тръби е била изключена миналия юли. Конвейерът пък бил демонтиран този август. — Андрю вдигна ръце. — Не убивайте пратеника, дами. Не съм библиотекар от Бодлианската библиотека.

— Ако заклинанието на Стивън е достатъчно добро, оборудването няма да има значение, а само това, че Даяна е поискала нещо, от което наистина има нужда — вметна Сара.

— Единственият начин да разберем със сигурност е да идем в библиотеката, като избегнем работниците, и да намерим начин да се доберем до Старата библиотека. — Въздъхнах.

Андрю кимна.

— Моят Стан е в изкопния екип. Копае през целия си живот. Ако изчакате до вечерта, той ще ви пусне. Ще загази, разбира се, но няма да му е за първи път, пък и не е построен затвор, който да го удържи.

— Добър човек е Стенли Крипългейт — кимна доволно Линда. — Винаги ми помага много през есента, когато се садят нарцисите.

Стенли Крипългейт се оказа дребен мъж с издадена долна челюст и жилавото телосложение на недохранено от раждането си дете. Вампирската кръв му бе дала дълголетие и сила, но не можеше да направи нищо, за да удължи костите му. Той ни раздаде жълти предпазни каски.

— Няма ли... ъъъ, да се набиваме на очи в тази премяна? — попита Сара.

— Тъй като сте дами, вече се набивате на очи — мрачно рече Стан. После подсвирна високо. — Ей! Дики!

— Тихо — изсъсках аз. Това май се очертаваше да бъде най-шумният и набиващ се на очи обир на книги в историята.

— Всичко е наред. Двамата с Дики сме стари познайници. — Стан се обърна към колегата си. — Заведи дамите и господата на първия етаж.