Разбитото око

А най-лошо се оказа стъписването от голотата на неговия дядо, не на Тизис, която накрая усети, че вниманието на Андрос се е отплеснало. За недоловима частица от секундата в очите ѝ се мярна срам, после бликна безмерна омраза.

— Ха… — изсумтя Кип. — Какво друго да очаквам? Ако човек има едно-единствено предимство, използва го до втръсване. Жалко, че такава хубава обвивка е побрала толкова вътрешна грозота.

Тизис скочи от леглото като на пружина. Още беше с долна риза, макар че презрамките бяха смъкнати. Явно Кип бе прекъснал забавлението в самото начало. Тя грабна една ваза и я метна по него. Ръката ѝ се оплете в презрамката и изобщо не улучи, заля се с вода и изсипа рози на пода. И счупи може би неимоверно скъпа антика.

— Разкарай се, тлъст червей! Гнусно недорасло копеленце!…

Светлата ѝ кожа пламна от бяс и яд, докато се мъчеше едновременно да хвърля разни неща по него, да бълва думи и да нагласи презрамките.

Кип я прекъсна:

— Харесва ми изразът „Напращял цирей върху задника на велик род“. И като ще обсъждаме колко съм дебел, сравнението с изхвърлен от вълните кит на брега е изтъркано, но върши работа. Можеш само да спечелиш допълнителни точки, ако не пропуснеш думичката „мазен“. Знаеш ли кое е най-тъжното? Може би се заблуждаваш искрено, че постъпваш много хитро. Надяваш се, че можеш да надиграеш Андрос Гайл и да изкопчиш от него повече, отколкото той ще получи от тебе. Колко си жалка… — Сега езикът на Кип имаше цялата власт над него. И не му пукаше от това. Езикът е като огън и той обгръщаше в пламъци всяка лесно палеща се повърхност наоколо. Нека всичко изгори. — Знаеш ли какво друго заслужава само презрение? Моят дядо е толкова суетен, че сигурно си е внушил как те е омаял с чара си. Макар да е твърде умен и разбира, че ти продаваш плътта си, нищо повече. Тизис, ще ми кажеш ли как успяваш да прикриеш погнусата, когато видиш тялото му? А когато стенеш, тревожиш ли се дали той ще долови преструвката, или му се присмиваш, че ти вярва?

Тя изкрещя диво и запрати по него възглавница. „Стига бе, възглавница!“

— Гринуди — подхвана Кип, без да се обръща, но някак си позна, че робът стои зад гърба му, — мазен червей такъв. Ако ме пипнеш с пръст, ще те убия. Помисли добре, преди да докоснеш някой Гайл, ако ще да е дебелак.

Пое червено и жълто — цветове, които изобилстваха в стаята, и ги остави да се преливат под кожата на лицето и шията му, да се съберат в китките. Магическото съответствие на зареден пистолет.

Робът не го докосна.

Андрос Гайл се надигна съвсем спокойно. Паякът у него надделя. Кип обаче се досещаше смътно, че е грешка да го смята за не чак толкова опасен, защото не се е развикал. Дядо му изобщо не се притесняваше от голотата си.