Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
— Въпроси?
— Какво чакаме, сър?
— Чакаме врагът да предприеме нещо.
— Кой враг, сър? Драките, Аш-фарел или Баадластър?
Джек отново си позволи да се засмее.
— Ако знаех отговора, Роулинс, нямаше да чакам.
Младежът поклати озадачено глава и излезе. Джек почака малко, после се върна при костюма и приседна под него, кръстосал крака. Доминионските Рицари бяха обучавани както във физически, така и в душевен самоконтрол. Повечето от някогашните познания и похвати бяха отдавна изгубени, и макар че Джек се бе опитал да възстанови някои от тях по времето, когато Пепус възраждаше гвардията, не смяташе, че се е справил успешно. Ала старите навици бяха дълбоко вкоренени в него и той често търсеше утеха в тях, като обикновено започваше с упражнения по дишане.
Чистата мисъл бе извор на сила, също както и чистото действие. С всяко вдишване тялото му се изпълваше с надежда, че в края на краищата начинанието им ще успее. Той изпълни едно след друго всички упражнения от комплекса. След това отвори очи.
Фантом бе вдигнал ръкавица и сега тя висеше над главата му. Джек се пресегна и я улови.
— Няма костюм, няма войник — рече той. — Това вече го минахме, но ето че пак предстои. Фантом, последната ни битка е близко, много близко. Аз съм готов.
Почувства неуловимия допир, докато Фантом се надигаше, за да го посрещне.
„Аз съм опозорен — произнесе Фантом. — Избягах от битка.“
— Винаги си правил всичко, което съм искал от теб. Спаси ме, когато умирах, подкрепи ме, когато бях изгубил вярата си. Ти беше най-добрият приятел, за когото бих могъл да мечтая.
„Ти ме дари с живот. А сега аз избягах от трудностите.“ — Думите на съществото бяха облъхнати от дълбока печал.
Джек са чудеше какво може да го измъчва и отново си спомни за ужасяващия писък, който Фантом бе записал. Толкова ли страшно бе да се изправиш срещу Аш-фарел, та Фантом отказваше да изпълни дълга си към него и към Колин — и да посочи следата, за която бе оставен?
„Какво те плаши?“
„Не е живо. Не е борба. — Фантом направи кратка пауза. — Плаши ме, че не знам какъв ще стана.“
„Ах, Фантом — въздъхна Джек. — Ето че разбра какво е да си човек.“
„Аз не съм човек.“
„Би могъл да бъдеш. Ще трябва да се заровиш доста надълбоко, за да откриеш отговора.“
„Ти… надълбоко ли се зарови?“
„Така ми се струва. Поне се опитах. Кажи ми къде е Колин.“
„Аз… не зная.“
„Мисля, че знаеш. Или се боиш да го узнаеш. Но да обръщаш гръб, означава още по-сигурно да срещнеш смъртта.“
Мъртвешка тишина. После:
„Не е необходимо да търсиш врага. Свали шлема и погледни вътре. Аз съм врагът, господарю. Аз съм Аш-фарел. Ти откри това, което търсеше. Аз ги повиках при нас.“
Откъм коридора долетя тропот от бягащи крака. Роулинс и Амбър спряха на вратата едновременно.
Джек се обърна. Роулинс беше пребледнял.
— Какво е станало?
— Сър, изскочиха направо от космоса! Три големи бойни кораба. Толкова големи не бях виждал. Май загазихме.
Джек се изправи и кимна на Амбър.
— Сложете си костюмите. Оповестете обща тревога.
Амбър се зае да отваря закопчалките на своя костюм.
— Кларон няма щитове. Спукана ни е работата, освен ако нямаш нещо предвид.
— Да се качим на кораба и да се опитаме да напуснем планетата. После ще му мислим. — Джек сграбчи Фантом. Закопчалките обаче не поддаваха.
„Не, господарю — чу гласа на съществото. — Не и този път. Искам да стана като вас. Искам да съм жив. Вътре няма място за двама ни, нито достатъчно енергия.“
Джек спря за миг, сетне посегна към закачалката и откачи костюма. Амбър и Роулинс вече държаха шлемовете си.
— Какво правиш?
— Нищо. Къде е Денаро?
— Организира отбраната на повърхността. — Роулинс си постави шлема. — Сър, имам връзка с него. Казва, че ще се срещнем при кораба.
— Ами Джонатан? — попита Амбър.
— По-добре да остане тук — отвърна Джек, докато побутваше Фантом към изхода. — Роулинс, събирай екипировката.
Младият офицер кимна и излезе. Амбър не сваляше поглед от Джек.
— Нещо не е наред, нали?
— Фантом не ми позволи да вляза в костюма. Каза, че можело да го убие.
Тя прехапа устни.
— Вземи моя костюм.
Джек се разсмя.