Фурията на принцепса

Исана влезе в щабната палатка на временния лагер и не се изненада да я види празна, с изключение на лорд Акватайн.

Високият аристократичен лорд се беше навел над масата с пясък и я гледаше, сякаш чете поезия, която изобщо не може да разбере.

— Съпругата на вашия брат е доста изобретателна — каза той спокойно. — Тя не само е организирала бягството на повече от триста рицари и граждани, които щяха да бъдат поробени от ворда, но и е унищожила самата възможност за по-нататъшно вербуване, а по пътя дотук също така е успяла да събере изненадващо пълна информация за разпространението на кроача от разкази на различни заложници и от собствени наблюдения.

— Единственото нещо, което ме изненадва, е, че тя е споделила това с вас — с равен глас отговори Исана.

Акватайн се усмихна, без да вдига поглед от пясъчната карта на масата пред себе си.

— Честно ви казвам, Исана. Времето за нашите дребни дрязги свърши.

— Дребни — каза Исана тихо. — Моля да ме извините, лорд Акватайн. Явно съм се заблудила, считайки, че смъртта на стотици мои приятели и съседи в Калдерон не е дреболия.

Акватайн вдигна поглед към Исана и за миг я погледна замислено, а стоманената лента на челото му проблясваше в светлината на магическите лампи в палатката.

После той каза:

— Да предположим за момент, че в Калдерон всичко беше завършило по различен начин, че маратите просто са унищожили населението на долината, точно както направиха по времето на Септимус. Че аз съм се позиционирал да спра ордата и съм спечелил благоволението на Сената и на различни други партии.

— И ако се беше случило така? — попита Исана.

— Това можеше да спаси милиони животи — каза Акватайн със спокоен и твърд глас, който набра сила, когато заговори отново. — Един по-силен Първи лорд би могъл да предотврати бунта на Калар или би могъл да го прекрати с нещо различно от катаклизъм, оставил една четвърт от Империята в хаос и анархия, превърнали се в идеална среда за размножаване на ворда.

— И вие вярвате, че сте подходящият човек, който да решава кой да живее и кой да умре.

— Видяхте докъде ни доведоха постоянните игри и манипулации на Гай. Вижда се в димящите руини на мястото, където преди беше Алера Империя. Вижда се в Калар и долината Амарант. Вие сама го видяхте в нощта, когато загина Септимус — Акватайн сложи ръце зад гърба си. — Защо не някой друг? И ако е някой друг, защо не аз?

— Защото не вие наследявате трона — каза Исана. — А моят син.

Акватайн я дари с крехка усмивка.

— Империята е на колене, Исана. Вашият син не е тук, за да я оглави. А аз съм тук.

— Той ще се върне — каза Исана.

— Може би — отвърна Акватайн. — Но докато не го направи, той е водач само на теория — а ние сме изправени пред дни на смъртоносна практичност.