Фурията на принцепса

До „Слайв“ оставаха петдесет фута, приблизително колкото и до кея, вече зает изцяло от ворди.

През болката в рамото, гърдите и ръката Тави тъкмо започваше да възприема какво се случва отново. Той вдигна поглед, за да види корпуса на „Слайв“, който вече беше отплавал от кея и се извисяваше над него.

Мъжете изкрещяха и едно въже падна във водата. Кайтай го сграбчи с една ръка, уви го няколко пъти около предмишницата си и извика нещо. Когато тя се издигна от водата и дръпна туниката на Тави, изглеждаше така, сякаш цялата му тежест се съсредоточава върху разбитото рамо.

Тави изкрещя от болка и изригна в съвсем неволна конвулсия, придружена от звука на разкъсваща се тъкан и кратко падане във водата.

Той започна да се извива, за да изплува на повърхността, когато нещо проблесна под водата и докосна крака му. Видя как корабът се отдалечава от кея и от него, сега Кайтай и въжето вече бяха недостъпни. Ръката й се беше заплела във въжето и тя отчаяно се опитваше да се освободи, но вече беше на няколко ярда по-далеч. Тави вдигна поглед, за да види Демос да го гледа с широко отворени очи, а след това имаше само старата издълбана фигура на носа на „Слайв“ — красивата жена гледаше напред с лека усмивка на прекрасните си устни.

Краката на Тави започнаха да отказват и водата го покри. Той започна да потъва, но фигурата на носа прикова вниманието му, тя сякаш се увеличи, стана по-голяма и се обърна в неговата посока.

Той шокирано осъзна, че издълбаната жена на носа на „Слайв“ се движи и това изобщо не е някакъв номер на застиналото му, агонизиращо съзнание. Тя се наведе към него с грация и великолепие, противоречащи на олющената боя на чертите й. Усмихната, тя му протегна силната си тънка ръка.