Зазоряване

Офисът вътре беше бежов, с целиново-зелени акценти, безобиден и незначителен. Нямаше никаква миризма на вампир тук и това ми помогна да се успокоя.

Нищо, освен непознати хора. Един аквариум беше вграден в стената и приятна, красива, руса рецепционистка седеше зад бюрото.

— Здравейте — поздрави ме тя. — Как мога да ви помогна?

— Тук съм, за да видя г-н Скот.

— Имате ли записан час?

— Не точно.

Тя се усмихна леко.

— Тогава може да се забави. Защо не седнете, докато аз…

— Ейприл! — Заповядващият глас изграчи от телефона на бюрото й. — Скоро очаквам г-жа Кълън.

Аз се усмихнах и посочих себе си.

— Прати я моментално. Разбираш ли? Не ме интересува какво ще прекъсне.

Можех да чуя нещо друг в гласа му, освен нетърпение. Стрес. Нерви.

— Тя току-що пристигна — каза Ейприл, веднага след като можеше да говори.

— Какво? Изпратя ми я! Какво чакаш?

— Веднага, г-н Скот! — Тя се изправи на крака, ръкомахайки, докато ме водеше по къс коридор, предлагайки ми кафе или чай, или нещо друго, което бих искала.

— Ето ви и вас — каза тя, когато ме бутна в главният офис, запълнен с тежко дървено бюро и стена на суетата.

— Затвори вратата след себе си — заповяда един стържещ тенор.

Аз разгледах мъжът, седящ зад бюрото, докато Ейприл прибързано се изниза. Той беше нисък и оплешивяващ, вероятно около петдесетте, със шкембе. Той носеше червена копринена вратовръзка с риза на сини и бели ивици, а синьо-зеленикавата му жилетка висеше на облегалката на стола му. Той също така трепереше, пребледнял до болнаво пастелен цвят на кожата, с пот, избиваща по челото му; представих си язва, избиваща под резервната гума.

Джей се съвзе и се повдигна несигурно от стола си. Той протегна ръка през бюрото.

— Г-жо Кълън. Каква абсолютна наслада е за мен.

Аз прекосих стаята и бързо му стиснах ръката веднъж. Той леко се сви от студената ми кожа, но не изглеждаше особено изненадан от нея.

— Г-н Дженкс. Или предпочитате Скот?

Той отново трепна.

— Както предпочитате, разбира се.

— Защо не ме наричате Бела, а аз Джей?

— Като стари приятели — съгласи се той, бършейки с копринена кърпичка челото си.

Той ме направи жест да седна и той самият го направи.

— Трябва да попитам, дали най-накрая се запознавам с прекрасната съпруга на г-н Джаспър?

Аз взех под внимание това за секунда. Тогава той познава Джаспър, а не Алис. Познаваше него и изглежда се страхуваше от него.

— Неговата снаха, всъщност.

Той прехапа устни, като че улавяше значението на това, толкова отчаяно, колкото и аз.

— Надявам се г-н Джаспър е в добро здраве? — попита внимателно той.

— Сигурна съм, че той е в отлично здраве. В момента той е на продължителна ваканция.

Това изглежда изясни част от объркването на Джей. Той кимна на себе си и подпря слепоочието си с пръсти.