Денят след утре
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят след утре». Краткое содержание книги:
Синьото БМВ се стрелна край Шарлотенбургската болница и около километър по-нататък рязко зави към мрачния Рувалд парк. В средата на парка шофьорът спря и изключи фаровете. Почти веднага ослепителните прожектори на полицейски хеликоптер осветиха тревата на петдесетина метра от тях и машината с бучене се спусна надолу. Пилотът изключи двигателя и Шнайдер изтича нататък. Привеждайки глава под витлата, той отвори вратата и се вмъкна в кабината. Двигателят отново изрева, тревата се разлюля като от напор на буря и хеликоптерът бавно се издигна. Над короните на дърветата машината рязко зави наляво и изчезна в нощта.
Седнал до пилота, Шнайдер едва различаваше през мъглата как долу колата поема обратно към Шарлотенбург. Облегна се назад, стегна коланите, после разкопча сакото си и извади обвития в носна кърпа трофей, който носеше за лабораториите в Бад Годесбург — водната чаша, от която бе пил Елтон Либаргер.
123.
— Няколко дни преди да бъде убит, бащата на доктор Озбърн е изобретил скалпел. — Маквей бе извадил от вътрешния си джоб оръфан бележник и от време на време надничаше в него. — Много особен скалпел. Направен по поръчка на неговите работодатели, малка компания в едно от предградията на Бостън. Тази компания е била ваша собственост, мистър Шол.
— Никога не съм притежавал компания за производство на скалпели.
— Не знам дали са произвеждали скалпели. Знам само, че са произвели един.
Още в мига, когато Гьоц напусна залата, Маквей бе разбрал, че Шол ще слезе при тях. Самолюбието щеше да го застави. Как би могъл да пропусне възможността за среща с човека, който току-що се е изплъзнал от смъртоносна засада и въпреки всичко има нахалството да атакува на чужда територия? Но любопитството е мимолетно. След като видеше достатъчно, Шол щеше да си тръгне. Освен ако Маквей успееше да се възползва именно от това чувство. Това беше главното — да заложи на любопитството, защото на следващото ниво се криеха емоциите, а Маквей подозираше, че Шол е далеч по-емоционален, отколкото изглежда от пръв поглед. Изтърве ли емоциите си, човек престава да мисли какво говори.
— Става дума за компанията „Майкротаб“ със седалище в Уолтъм, Масачузетс. По онова време е била контролирана от канадската частна компания „Уентуърт продъктс“. Собственик е… — Маквей присви очи и отново се вгледа в записките — … някой си мистър Джеймс Толмидж от Уиндзър, Онтарио. Толмидж и директорите на „Майкротаб“ — Ърл Семюълс, Еван Харт и Джон Харис, всички от Бостън — са починали почти едновременно. Хората от „Майкротаб“ в края на 1966, Толмидж в началото на 1967.
— Никога не съм чувал за компания, наречена „Майкротаб“, мистър Маквей — каза Шол. — А сега мисля,че ви отделих достатъчно време. Мистър Гьоц ще ви прави компания, докато съм при гостите. След час ще пристигнат адвокати и ще можете да обсъдите с тях заповедта за арест.
Шол бутна стола назад и се изправи. Гьоц въздъхна от облекчение.
— Толмидж и останалите са били свързани с още две ваши компании — невъзмутимо продължаваше Маквей. — „Алама стийл лимитед“ в Питсбърг, Пенсилвания и „Стандард текнолъджис“ в Пърт Амбой, Ню Джърси. Впрочем, „Стандард текнолъджис“ е била финансирана от нюйоркската компания „ТЛТ интернешънъл“, прекратила дейността си през 1967.
Шол го изгледа с хладно любопитство.
— Защо ми изреждате всичко това?
— Просто ви давам възможност да обясните.
— Какво точно искате да обясня?
— Връзката си с всички тези компании и факта, че…
— Нямам никаква връзка с тези компании.
— Никаква?
— Абсолютно — отсече Шол с едва сдържана ярост.
Добре, помисли Маквей. Започва да побеснява.
— Разкажете ми за презокеански линии „Омега“…
Гьоц се изправи. Беше крайно време да прекрати този разговор.
— Боя се, че темата е изчерпана, детектив Маквей. Мистър Шол, гостите ви очакват.
— Питах мистър Шол за презокеански линии „Омега“ — каза Маквей, без да изпуска Шол от поглед. — Доколкото разбрах, нямате никаква връзка със споменатите компании. Нали така казахте?
— Казах край на въпросите, Маквей — повиши глас Гьоц.
— Съжалявам, мистър Гьоц. Опитвам се да предпазя вашия клиент от затвора. Но не мога да изкопча от него ясен отговор. Преди малко ми каза, че не е свързан с „Майкротаб“, „Алама стийл“, „Стандард текнолъджис“ и „ТЛТ интернешънъл“. „ТЛТ интернешънъл“ е контролирала предните три компании и на свой ред е била контролирана от „Омега“. Сигурен съм, че разбирате какво искам да кажа. Средно положение няма. Мистър Шол, или сте свързан с тези компании, или не. Кое от двете?