Уязвимата империя

Треперещата ръка, която държеше писмото, се отпусна.

— Скъпи Създателю! — прошепна Вирна. Зави и се свят.

Рикка сграбчи листа от ръката и и го прочете за себе си. Изруга тихо.

— Трябва да ги освободим — рече след малко. — Трябва да измъкнем Зед и Ейди от лапите на Джаганг.

— Изключено е да успеем в такова начинание — поклати глава капитан Зимер.

— Този човек ми спаси живота! — Лицето на Рикка беше пламнало от ярост. — Спаси живота на всички ви! Трябва да го измъкнем на всяка цена!

За разлика от разярената Морещица, Вирна запази самообладание.

— Всички споделяме чувствата ти към Зед, Рикка. Той наистина ни спаси живота, при това не само веднъж. За жалост сега Джаганг ще го накара да си плати за всичко — скъпо и прескъпо.

— Значи просто ще го оставим да издъхне в ръцете на врага! — размаха писмото пред очите им Рикка. — Ще позволим на Джаганг да го убие! Трябва да проникнем в лагера им, да направим нещо!

Капитан Зимер вдигна ръка върху дръжката на камата, завтъкната в колана му.

— Ако ти кажа, господарке Рикка, че в лагера ни съм скрил някого, в някоя от стотиците хиляди палатки, и ти осигуря свободен достъп до всички палатки, без никой да те притеснява и да ти задава въпроси, колко време смяташ, че ще ти отнеме, докато намериш въпросния човек?

— Но те няма да са скрити в някоя обикновена палатка — възропта Рикка. — Виж какво стана при нас. Получихме съобщението. Нима то бе изпратено в някоя от редовите палатки? Напротив — отиде точно там, където му е мястото.

— Бил съм в лагера на Императорския орден безброй пъти — не отстъпи капитан Зимер и вдигна ръка към планините на запад. — Нямаш представа колко необятен е той. Там живеят милиони хора.

Това е едно море от главорези. Място, където цари невъобразим хаос. Именно поради неуправляемата суматоха успяваме да се промъкнем, да убием който ни попадне пред очите и да се изпарим незабелязано. Никой не би искал да се задържи задълго на това място. Те са научени да разпознават външните хора, особено, ако тези външни хора са руси и светли.

Освен това там живеят всякакви прослойки хора. Повечето от редовите войници са най-обикновени гангстери и убийци, които Джаганг има навика да пуска да вилнеят на свобода. Всички те обаче имат достъп само до ограничени места в собствения им лагер. Мъжете, охраняващи зоните с по-висока степен на сигурност, далеч не са толкова тъпи и мързеливи като редовите войници.

Вярно, по численост далеч отстъпват на разхайтената маса разбойници, но пък са добре обучени. Те са винаги нащрек, не дават пиле да прехвръкне в съответната зона и са изключително опасни. Ако някак си успееш да се промъкнеш през морето от бандюги и достигнеш до сърцето на лагера, където се намират палатките за изтезания и шатрите на командния състав, тези професионални войници за нула време ще приключат с теб.